Всяка година в света се появяват все повече конфликти и огнища на нестабилност и всички усилия на международната общност все още не могат да обърнат тази тенденция. Съществуват и дългогодишни проблеми - области, където кръвопролитието продължава много години (или дори десетилетия). Типичен пример за такава гореща точка е Афганистан - светът напусна тази планинска централноазиатска страна преди повече от тридесет години и няма надежда за ранно разрешаване на този конфликт. Освен това днес Афганистан е бомба в реално време, която може да взриви целия регион.
През 1979 г. ръководството на Съветския съюз реши да изгради социализъм в Афганистан и въведе войски на своята територия. Такива необмислени действия са нарушили крехкото междуетническо и междурелигиозно равновесие в древната афганистанска земя, която не може да бъде възстановена до днес.
Афганистанската война (1979-1989 г.) е ера на формиране за много радикални ислямистки организации, тъй като са били отпуснати сериозни средства за борба със съветските войски. Джихад беше обявен срещу съветската армия, десетки хиляди доброволци от различни мюсюлмански страни се присъединиха към афганистанските муджахиди.
Този конфликт даде силен тласък на развитието на радикалния ислям в света, а Афганистан след изтеглянето на съветските войски в продължение на много години потъна в бездната на граждански конфликт.
През 1994 г. историята на една от най-необичайните ислямски радикални организации започва на територията на Афганистан, която от много години става основен враг на САЩ и други западни страни - талибаните. Това движение успява да завземе значителна част от територията на страната, да провъзгласи създаването на нов тип държава и да е на власт повече от пет години. Ислямският емират на Афганистан дори е признат от няколко държави: Саудитска Арабия, Пакистан и Обединените арабски емирства.
Едва през 2001 г. международната коалиция, водена от САЩ в съюза с местната опозиция, успя да отстрани талибаните от властта. Въпреки това, талибаните и днес представляват в Афганистан сериозна сила, с която трябва да се съобразяват и настоящите лидери на страната и техните западни съюзници.
През 2003 г. ООН призна талибаните за терористична организация. Въпреки загубата на власт в Афганистан, талибаните остават много внушителна сила. Смята се, че днес броят на движението е 50-60 хиляди бойци (през 2014 г.).
История на движението
Талибаните са ислямски радикални движения, започнали сред пущуните през 1994 година. Името на неговите участници (талибани) е преведено от пашу на "студенти на медресе" - ислямски религиозни училища.
Според официалната версия, първият лидер на талибаните, мулла Мохамад Омар (бивш муджахид, който загубил очите си във войната със СССР), събра малка група радикално настроени ученици от медресето и започна борбата за разпространение на идеите на исляма в Афганистан.
Има и друга версия, според която за първи път талибаните влязоха в битка за завръщане на отвлечените от селото жени.
Раждането на талибаните е станало в южен Афганистан, в провинция Кандахар. След оттеглянето на съветските войски в страната бушува гражданска война - бившите моджахеди яростно разделят властта помежду си.
Има много публикации, в които бързото нарастване на талибаните се свързва с дейностите на пакистанските специални служби, които предоставят помощ на афганистанските бунтовници по време на съветската окупация. Може да се смята за доказано, че талибаните са предоставили на правителството на Саудитска Арабия пари, а оръжия и боеприпаси са дошли от територията на съседен Пакистан.
Талибаните популяризираха масите идеята, че муджахидините предадоха идеалите на исляма и такава пропаганда намери гореща реакция сред обикновените хора. Първоначално малкото движение бързо набира сила и се попълва с нови поддръжници. През 1995 г. талибанските бойци вече контролираха половината от територията на Афганистан, под тяхна власт се намира целият юг на страната. Талибаните дори се опитаха да превземат Кабул, но по това време правителствените сили успяха да отвърнат на удара.
През този период талибаните разгромили отрядите на най-известните полеви командири, които все още воювали срещу съветските войски. През 1996 г. в Кандахар се състоя среща на мюсюлманското духовенство, по време на която те призоваха за свещена война срещу сегашния президент Бурханудин Раббани. През септември 1996 г. Кабул падна, талибаните окупираха града почти без борба. До края на 1996 г. опозицията контролира около 10-15% от територията на Афганистан.
Само Северният алианс, воден от Ахмад Шах Масуд (Panjshir Lion), законният президент на страната Бурханудин Рабани и генерал Абдул Рашид Достум, останаха в опозиция на новия режим. Отрядите на афганистанската опозиция се състоят главно от таджики и узбеки, които съставляват голяма част от населението на Афганистан и живеят в северните й райони.
На териториите под контрола на талибаните бяха въведени закони, основани на нормите на шариата. И за тяхното спазване много стриктно се наблюдаваше. Талибаните са забранили музика и музикални инструменти, филми и телевизия, компютри, живопис, алкохол и интернет. Афганистанците не можеха да играят шах и да носят бели обувки (талибаните имаха бял флаг). Строги табута бяха наложени на всички теми, свързани със секса: такива въпроси дори не можеха да бъдат открито обсъждани.
Значително намали правата на жените. Те не биха могли да се появят с открито лице или без придружител на нейния съпруг или роднини в многолюдни места. Също така им беше забранено да работят. Талибаните значително са ограничили достъпа на момичетата до образование.
Талибаните не са променили отношението си към женското образование дори след свалянето им. Участниците в това движение многократно атакуваха училища, които преподават момичета. В Пакистан талибаните унищожиха около 150 училища.
От мъжете се изискваше да носят брада и да има определена дължина.
Талибаните жестоко наказваха престъпниците: често практикуваха публични екзекуции.
През 2000 г. талибаните забранили на фермерите да отглеждат опиев мак, в резултат на което производството на хероин (Афганистан - това е един от основните центрове на неговото производство) спадна до рекордни нива. След свалянето на талибаните нивото на производство на наркотици бързо се върна на предишни нива.
През 1996 г. талибаните предоставиха убежище на един от най-известните по това време ислямски терористи - Осама бин Ладен. Той работи в тясно сътрудничество с талибаните и подкрепя това движение от 1996 г. насам.
В началото на 2001 г. талибанският лидер Мохамед Омар подписа указ за унищожаването на немюсюлманските културни паметници. Няколко месеца по-късно талибаните започнаха да унищожават две статуи на Буда, разположени в долината на Бамян. Тези паметници принадлежали на предмонголския период на историята на Афганистан, те били издълбани в скалите през 6 век. Кадрите на варварското унищожаване на тези обекти ужасиха целия свят и предизвикаха цяла вълна от протести от страна на правителства и международни организации. Това действие още повече подкопа репутацията на талибаните в очите на световната общност.
Повратният момент в историята на талибаните беше 11 септември 2001 г. Съединените щати обявиха организатора на нападенията Осама бин Ладен, който по това време беше на афганистанска територия. Талибаните отказаха да го екстрадират. Коалиция, водена от американците, започна операция за борба с тероризма, чиято основна задача беше унищожаването на Ал Кайда и нейния лидер.
Съюзник на западната коалиция беше Северният съюз. Два месеца по-късно талибаните бяха напълно разбити.
През 2001 г., в резултат на опита за убийство, бил убит президентът Рабани - един от лидерите на Северния алианс, за сметка на властта и волята на която тази група от различен етнически и религиозен състав била държана заедно. Обаче талибанският режим беше свален. След това талибаните излязоха под земята и частично се оттеглиха на територията на Пакистан, където в племенната зона действително беше организирана нова държава.
До 2003 г. талибаните напълно се възстановиха от поражението и започнаха активно да се противопоставят на силите на международната коалиция и правителствените сили. По това време талибаните практически контролираха част от районите в южната част на страната. Войнстващите често използват тактически атаки от пакистанска територия. Силите на НАТО се опитаха да противодействат на това като проведоха съвместни операции с пакистанската армия.
През 2006 г. талибаните обявиха създаването на нова независима държава: ислямския емират Вазиристан, който се намираше на територията на Пакистан в племенната зона.
Тази територия беше лошо контролирана от Исламабад преди, след окупацията си от талибаните, тя стана надеждна крепост на талибаните и постоянно главоболие за властите на Афганистан и Пакистан. През 2007 г. пакистанските талибани се присъединиха към движението Taligan-e-Pakistan на Tehreek и се опитаха да повдигнат ислямското въстание в Исламабад, но то беше потиснато. Има сериозни подозрения, че именно талибаните стоят зад успешния опит за убийство на бившия премиер на Пакистан Беназир Бхуто, един от най-популярните политици в страната.
Няколко опити от пакистанската армия да си възвърне контрола над Вазиристан завършиха напразно. Освен това талибаните дори успяха да разширят територията под техен контрол.
Не е изненадващо, че никоя страна в света не признава Вазиристан.
Историята на отношенията между талибаните и властите на Пакистан и Афганистан е много сложна и объркваща. Въпреки военните действия и терористичните атаки се водят преговори с талибаните. През 2009 г. пакистанското правителство се съгласи да постигне мир с местните талибани, обещавайки да въведе закона за шариата в част от страната. Вярно е, че преди талибаните заловили тридесет войници и полицаи и обещали да ги пуснат само след като изпълнили исканията си.
Какво следва?
През 2011 г. започна постепенното изтегляне на американски войски от Афганистан. През 2013 г. афганистанските сили за сигурност започнаха да осигуряват сигурност в страната, докато западните военнослужещи само изпълняват поддържащи функции. Американците не успяха нито да победят талибаните, нито да донесат мир и демокрация в земята на Афганистан.
Днес, както преди десет години, ожесточени битки между правителствените сили и талибанските войски се разпалват в една или друга част на страната. И те идват с различен успех. В афганистанските градове експлозиите продължават да гръмват, жертвите на които най-често са цивилни. Талибаните обявиха истински лов за държавни чиновници и служители на правоприлагащите органи. Афганистанската армия и полиция не могат да се справят с талибаните. Освен това, според експерти, напоследък е имало възраждане на талибаните.
През последните години в Афганистан започна да се появява друга сила, която кара експертите да се тревожат повече от талибаните. Това е LIH.
Талибаните са предимно пущунско движение, неговите лидери никога не са си поставяли сериозни експанзионистични цели. ISIS е друг въпрос. Ислямската държава се стреми да създаде световния халифат или поне да разпространи влиянието си върху целия ислямски свят.
В това отношение Афганистан за IG е от особено значение - това е много удобен трамплин за хвърляне на бившите съветски републики от Централна Азия. ISIS разглежда Пакистан, Афганистан, част от Централна Азия и Източен Иран като „провинция Хорасан“.
В момента силите на Изис в Афганистан са незначителни, само няколко хиляди души, но идеологията на ислямската държава се оказва привлекателна за афганистанските младежи.
Появата на ИГИЛ в Афганистан не може само да тревожи съседните държави и държави, които са членове на международната коалиция.
Талибаните са на вражда с IG, първите сблъсъци между тези групи вече са записани, които се отличават с особената си горчивина. В лицето на заплахата от проникване на ИС, засегнатите страни се опитват да преговарят с талибаните. В края на 2018 г. руският представител за Афганистан Замир Кабулов заяви, че интересите на талибаните съвпадат с тези на Русия. В същото интервю представителят подчерта, че Москва подкрепя политическото уреждане на афганистанската криза.
Такъв интерес е ясен: Централна Азия е долната част на Русия, появата на ИС в този регион би била истинска катастрофа за нашата страна. А талибаните, в сравнение с напълно измръзналите бунтовници от ИГ, изглеждат просто малко радикални патриоти, които, освен това, никога не са изразили планове за създаване на халифати "от море до море".
Въпреки това има и друго експертно мнение. Тя се крие във факта, че талибаните едва ли ще бъдат надежден съюзник на някоя западна страна (включително Русия) в борбата срещу ислямската държава.
