В самото начало на Втората световна война държавите от оста успяват да превземат огромни територии. Силата на германското и японското оръжие беше неоспорима, сякаш никой не можеше да им устои. Успешният марш на агресора обаче бе преустановен в резултат на огромна разруха, настъпила през 1942-1943 година. Най-важната битка, която бележи началото на тази промяна и оказва огромно влияние върху баланса на силите в Европа, е битката при Сталинград (днешния Волгоград).
Ситуацията през пролетта на 1942 г. преди началото на Сталинградската битка
До пролетта на 1942 г. Червената армия, въпреки че е претърпяла сериозни загуби по време на контра-офанзива близо до Москва, продължава да тласка вермахта на запад. Основните направления на съветската офанзива бяха директно Москва и югозапад. Тук съветските войски планирали да освободят Донбас през пролетта и лятото на 1942 г. и да унищожат германската група на Левобережна Украйна. В същото време военните действия в Крим бяха в ход, но войските на Кримския фронт там, окупирали Керченския полуостров, не успяха да проникнат в дълбините на полуострова.
Успокояването на съветско-германския фронт дойде през април, когато съветските войски, след като изчерпаха обидния изблик, започнаха да се подготвят за мащабна офанзива близо до Харков. Линията на фронта в района на град Барвенково имаше издатина, която значително навлезе в територията, заета от Вермахта. Планирано е в него да се въведат подвижни единици - танков корпус и, като се пробият защитите на врага, обграждат редица негови части. Ако тази операция беше успешна, цялото южно крило на германския Източен фронт би могло да се срине.
Въпреки това, историята прецени друго. По това време германското командване също имаше планове да обкръжи съветските войски в проекция Барвенк и при условия, когато съветските войски вече бяха доста изтощени, това не беше трудно. Въпреки това съветската офанзива, която започна през май 1942 г., беше внезапна за Вермахта. С цената на големите усилия германското ръководство успя да задържи фронта близо до Харков да се срине и в края на месеца да започне контра-офанзива, която се оказа истинска катастрофа за Червената армия. 26 съветски дивизии бяха заобиколени и унищожени, около 170 хиляди души бяха пленени. Резултатът от битката при Харков през 1942 г. е, че Червената армия почти напълно е изчерпала резервите си и през пролетта и лятото на 1942 г. не можела да извършва офанзивни операции на южното крило на съветско-германския фронт.
В същото време на 7 май 17-та германска армия започна офанзива в Крим срещу силите на Кримския фронт. Тази операция, която носи името "Лов за дропла", постига успех в най-кратки срокове. Още от 15 май 1942 г. съветските войски на полуострова бяха частично разбити, частично евакуирани или скрити в кариери Аджимушкай, където започна обсадата им. След това ситуацията на източния фронт на Вермахта отново стана благоприятна. За настъплението, планирано за лятната кампания от 1942 г., имаше всички условия.
Партийни планове
Съветското командване за лятото-есента на 1942 г. планираше поредица от нападателни операции в целия фронт. На север целта на тези операции бе да се премахне блокадата на Ленинград, в центъра - да се откажат още повече германските войски от Москва. На юг, след бедствието близо до Харков, не бяха планирани сериозни действия, но частните операции бяха несъмнено планирани.
За разлика от съветското ръководство, командването на Вермахта за лятото-есента на 1942 г. постави големи надежди. Те стигнаха до заключението, че е планирана голяма атака на петролните полета на Кавказ, която с успешен резултат може да бъде катастрофа за Съветския съюз и триумф за страните от оста. Голямата зависимост на Германия (както и на всяка друга воюваща страна) върху петрола и невъзможността за запълване на нейния дефицит за сметка на съюзниците (Унгария и Румъния) допълнително принуди германското ръководство да продължи тази офанзива.
За офанзивата на юг командването на вермахтите раздели групата армии "Юг" на две групи. Първата - група армия "А" - имаше в състава си три армии: 1-ва танкова, 17-та и 11-та. Втората група, група Б, включваше 4-та танкова и 6-та армия. Това разпределение на силите се дължи на факта, че германското командване първоначално е поставило задачата да завземе Кавказ по-високо от превземането на Сталинград и достъпа до Волга в долния му край.
Операцията за залавяне на Кавказ и Сталинград трябваше да се осъществи на два етапа. На първия етап е планирано да се победят войските на съветския Брянск и сравнително отслабени Югозападни фронтове и да се улови Воронеж и завойът на Дон. Тогава е планирано да започне офанзива в две посоки: южната и източната.
Първият етап от германската офанзива (28 юни - 17 юли 1942 г.)
Настъплението започна на 28 юни. Още в първите дни на Вермахта успяха да пробият защитата на двата съветски фронта и да се втурнат дълбоко в съветската територия. Този успех на немската армия се дължи на факта, че съветските войски вече бяха доста изтощени в предишни битки. В степите на запад от Дон съветските войски на практика не можеха да се противопоставят на нищо с танкови клинове на Вермахта, така че съдбата на първия етап на офанзивата бе решена предварително.
Въпреки това, съветското ръководство успешно успя да изтегли войските отвъд Дон, без да понесе сериозни загуби. Само в района на Милерово германците успяват да обкръжат и унищожат 80-хилядната група на Червената армия, но този провал е напълно извън сравнението с бедствието край Харков през май 1942 година.
Още в началото на юли германските войски се приближиха до Воронеж. Битката за града започва, продължава до февруари 1943 година. От самото начало германците бяха изправени пред ожесточена съпротива от страна на защитниците на града, а борбата за залавянето на Воронеж бързо се превърна в позиционна. Командването на Хитлер не придаваше голямо значение на града и затова не отдели никакви допълнителни сили за войските, които щурмуваха Воронеж. До самия край на битката за града германците не успяха да я овладеят напълно.
Бързото нарастване на германците в завой на Дон създава голяма опасност за съветските територии на юг и на изток от реката. На 12 юли 1942 г. е образуван Сталинградският фронт под командването на С. К. Тимошенко, който покрива Сталинградската (източна) посока. Фронтът, по различно време, включваше 21-та, 28-та, 38-та, 57-а, 62-та, 63-та и 64-та комбинирана армия, 8-ма въздушна армия и Волжската флотилия. Но през юли 1942 г. Сталинградският фронт има само 12 дивизии. Военните части на фронта бяха натоварени със задачата да възпират атаката на германците и да не ги пускат в Сталинград. В същото време, на фронта от бреговете на Азовско море до станицата на атаката на Горна Курмоярск, германците задържали Северен Кавказки фронт. Настъплението на Вермахта през юли-септември отхвърли войските му до северните подножия на Кавказ.
Началото на битката за Сталинград - сражения в покрайнините на града (юли-септември 1942 г.)
Всъщност, началото на Сталинградската битка се смята за 17 юли, когато войските на Сталинградския фронт започнаха да водят отбранителни битки срещу авангарда на 6-та германска армия, която имаше за цел да пресече реките Волга и Дон и да завладее града веднага. Борбата между авангарда на 6-та армия на Вермахта и 62-та и 64-та съветски войски продължи 5 дни, като по този начин заравя надеждите на германците за бързото улавяне на Сталинград.
Като цяло обаче ситуацията остава неблагоприятна за Червената армия. До края на юли германците успяха да принудят Дон и да се доближат почти до Сталинград, въпреки упоритата и горчива съпротива на съветските войски. Именно в тези дни, когато по същество можеше да се реши съдбата на Сталинград, излезе известна заповед № 227, по-известна като „Никоя стъпка назад!” Съветското ръководство трябваше да задържи врага на всяка цена, да не му позволи веднага да влезе в града.
По време на отбранителните битки по посока Сталинград имаше постепенно оборудване на защитни линии в района на града. Така на Сталинград бяха хвърлени няколко сапьорски армии, а в работата бяха включени и цивилни. В резултат на това през юли-август бяха готови защитни линии. Този факт, заедно със смелото съпротивление на войските на Сталинградския фронт, принуди хитлеристкото командване през юли 1942 г. да пренасочи четвъртата танкова армия към командира на група армии "А".
През първата половина на август имаше упорити битки между Дон и Волга, в резултат на което настъпателният изблик на германските войски започна значително да изсъхва. На германското командване стана ясно, че за да вземе директно Сталинград, е необходимо да се подготви отделна операция. Контраатаката на нови съветски войски, разпределени от резервата на щаба на Върховния командващ, срещу германските сили между реките Дон и Волга, само засили това убеждение. Започва да се подготвя за решителна офанзива.
Тази офанзива започна на 19 август и в първите дни тя постигна голям успех. Така на 23 август германските сили успяват да стигнат до Волга на север от Сталинград с тесен клин. В същия ден хиляди въздушни бомби удариха самия град. Луфтвафе подложи Сталинград на ужасяващо варварско бомбардиране, унищожавайки голяма част от жилищния фонд на града. Около една четвърт от населението на града загина в ужасната въздушна атака. В Сталинград се повтори всичко, което нацистите вече бяха направили в Герник, Варшава и Ротердам.
Отбранителни битки в Сталинград (23 август - 18 ноември 1942 г.)
От края на август избухнаха боеве в покрайнините на Сталинград. Германците, опитвайки се да проникнат в града, претърпяха сериозни загуби. Не само войските на Сталинградския фронт застанаха да защитават града, но и милицията от фабрични работници и просто жители на Сталинград. В резултат на тези битки офанзивата на Вермахта отново бе прекъсната.
Новата офанзива на германските войски можеше да започне едва на 13 септември 1942 година. Борбата придоби характера на позицията, а линията на фронта сега се спусна директно в Сталинград. Битката се води за всяка улица, къща, етаж, стая. В този случай, често сблъсък достига и меле.
Този вид боеве почти веднага се отрази на тактиката на партиите. Именно по време на уличните битки в Сталинград тактиката на атакуващите групи е била широко използвана, когато войските оперираха в малки групи до 30 души, които имаха „автономия“ благодарение на набирането на войници от различни специалности. Също така, ситуацията в града е станала много подходяща за лов на снайпери от двете страни.
До края на септември войските на 6-та германска армия успяха да пресопят значително частите на съветската 62-а и 64-та армия и дори да пробият на кръстопътя си с Волга. В резултат на това съветските позиции в Сталинград бяха значително отслабени. Въпреки това, съветските войници смело защитаваха града. Сградите и областите в Сталинград станаха широко известни, смелостта на техните защитници бе безпрецедентен подвиг - Мелницата, Универсален магазин, Павловската къща, Сталинградската тракторна фабрика, фабриката на Барикадите и др.
В началото на октомври германската офанзива в Сталинград беше задавена. Резултатът от септемврийските битки обаче беше, че части от Вермахта успяха да завземат по-голямата част от Сталинград и да разчленят съветската група, която се биеше в града.
Новата германска офанзива започва на 14 октомври 1942 година. Но дори и сега вермахтът не успя да пробие защитата на съветските войски, които упорито се защитаваха и извършваха чести контраатаки. В крайна сметка температурата на въздуха падна до -20 градуса, което се отрази на интензивността на военните действия. В хода на тази последна офанзива германската армия успява да смаже 62-та армия на три части, изолирани един от друг на волжкото крайбрежие. Нацистите обаче не успяха да хвърлят защитниците на Сталинград в Волга. До 8 ноември настъплението на Вермахта беше изчерпано, а до 18-ти нямаше почти никакви промени в ситуацията.
Надзор на Червената армия (18 ноември - 31 декември 1942 г.)
Германската армия, която се промъкна до Сталинград и затънала в битки за града, била в сериозна опасност. Тя видя това през септември 1942 г., началникът на Генералния щаб Франц Халдер. Той първо е заявил на Хитлер, че ситуацията, когато 6-та армия бавно се увлича в защитите на съветските войски, и по фланговете на нея, силите на Червената армия се събират, са много критични. Допълнителна опасност се крие във факта, че фланговете на 6-та армия са покрити много слабо - само от италиански и румънски единици, чиито бойни способности винаги са били под съмнение.
Въпреки това Хитлер отказва да слуша Ф. Халдер, като твърди, че "основните руски сили вече са били подложени на поражение". В резултат на конфликта Халдер бе принуден да напусне поста началник на Генералния щаб.
На 1 октомври 1942 г. на северния фланг на германската група В се формира Съветският Дон фронт, а за негов командир е назначен КК. Rokossovsky. Фронтът в началото на октомври направи редица опити за контраофанзива, завърши с нищо. В резултат на това бе решено да се заеме защитата и да се концентрират резервите на фланговете на врага.
Едновременно с отбранителната битка на фланговете на германската групировка бяха съсредоточени свежи сили на Югозападния и Сталинградския фронтове. Тези сили се открояват от резервата „Върховно командване“, а през ноември на фланговете на германската 6-а армия вече се появиха доста сериозни сили.
До средата на ноември беше завършен и готов за екзекуция планът за контраофанзива и обкръжаването на германските сили в района на Сталинград. Има много спорове за това кой е истинският автор на този план. Историците наричат имена Г.К. Жукова и А.М. Василевски. Относително наскоро беше изтъкната и версия, че полковник Потапов е автор на плана на операция "Уран". Много е трудно обаче да се намери недвусмислен отговор на въпроса кой е истинският автор на плана за действие.
Операция Уран започна на сутринта на 19 ноември 1942 година. Още в първия ден румънските и италианските войски по фланговете на 6-та армия бяха преобърнати и започна преследването им. Противно на очакванията на съветското командване, ръководството на вермахта не само отказа да започне изтеглянето на войски от Сталинград, но и нареди на германските войски в града да се защитят и да го пазят до последно. Още на 23 ноември 6-та армия и част от 4-та германска танкова армия бяха в „котела“.
Германското ръководство обаче все още не можеше да оцени мащаба на настъпващата трагедия. Освен това на 25 ноември 1942 г. в западната посока започва грандиозната офанзива на Червената армия. Там войските на Западния и Калининския фронт неуспешно се опитаха да пробият германската защита и да победят Центъра на армията.
След обкръжаването на германските войски при Сталинград, Червената армия започна да разширява и укрепва както вътрешния, така и външния периметър на пръстена. Шестата армия заемаше отбраната в Сталинград и не се опитваше да излезе от обкръжението.
Но в началото на декември германското командване успя да се възстанови от шока от първите дни на съветската офанзива и направи първите решителни стъпки за деблокиране на обкръжената група. В резултат на това на 12 декември стартира офанзивата на Вермахта с цел да пробие до Сталинград и да възстанови земната връзка с 6-та армия. Този опит бе неуспешен, тъй като съветското командване имаше нови части от резервния резерв, а германското ръководство разполагаше с доста пострадали войници.
Ликвидация на 6-та армия (януари - февруари 1943 г.)
През януари 1943 г. германското командване започва общо отстъпление на южното крило на съветско-германския фронт. Това решение е причинено от редица причини, като основната от тях е опасността от отрязване на група „А“, която се заби в битките в Кавказ, със съветски удар срещу Ростов на Дон. След това съдбата на 6-та армия може да се счита за окончателно решена.
Независимо от това, Хитлер настоятелно изискваше от командващия армията генерал полковник Ф. фон Паулус да се бори усилено и да се защитава в пълно обкръжение. Фактът, че шестата армия вече е била на гладно дажби от декември, не е взета под внимание. Противно на обещанията на Гьоринг, луфтвафе също не успя да осигури адекватно снабдяване на армията от въздуха, а това бе предотвратено не само от големи загуби в авиацията, но и в началото на януари 1943 г. обкръжената група нямаше почти никакви летища, способни да приемат товарни самолети.
На 10 януари съветските войски започнаха операцията "Пръстен". Неговото значение е да елиминира 6-та германска армия и напълно свободен Сталинград. При этом планировалось вначале расчленить группировку на две части, а затем уже принудить обе части к капитуляции. Однако на деле всё оказалось сложнее, и вместо 7 дней, как планировалось, операция продлилась 23.
Основные сложности вызывало то, что в тех местах, где велись боевые действия в январе 1943-го, шестью месяцами ранее оборудовалась советская оборона. В итоге советские войска наступали на свои же укреплённые линии и несли потери. Однако полное уничтожение 6-й армии вермахта было лишь вопросом времени.
К 24 января 1943 года территория, занимаемая немецкой группировкой, была рассечена на две части. Южная, в которой находилось всё командование 6-й армии во главе с Паулюсом (в конце января ему было присвоено звание фельдмаршала), капитулировала 31 января. Северная группировка немцев оказывала отчаянное сопротивление ещё два дня, но также была вынуждена капитулировать ввиду невозможности продолжения борьбы. Сталинградская битва, продлившаяся шесть с половиной месяцев, завершилась.
Результаты Сталинградской битвы
Потери Советского Союза в битве за Сталинград оцениваются следующим образом. В оборонительный период было потеряно около 325 тысяч человек убитыми и 320 тысяч ранеными. В наступательный период Красная Армия потеряла примерно 155 тысяч человек убитыми и 330 тысяч ранеными. В сумме цифра потерь советских войск в Сталинградской битве такова: 490 тысяч человек убитыми и 655 тысяч ранеными. Также в сражении было потеряно примерно 1400 танков и 2000 самолётов.
Потери стран Оси оцениваются в полтора миллиона убитыми, ранеными и пленными. Более точную оценку потерь затрудняет то, что часть войск была в окружении, и данные о потерях были утрачены, а также то, что многие из пленных солдат умерли от истощения. Потери Германии и её союзников в технике составили около двух тысяч танков и трёх тысяч самолётов.
Битва за Сталинград стала настоящим потрясением для всего мира. В стане Союзников начал расти оптимизм и вера в неминуемую победу над агрессором. Боевой дух Красной Армии существенно вырос. В США и Великобритании победа Красной Армии широко праздновалась. В то же время в Германии после поражения под Сталинградом был объявлен трёхдневный траур.
Стратегически Сталинградская битва стала началом коренного перелома не только в Великой Отечественной войне, но и во Второй мировой войне в целом. В странах-союзницах Третьего Рейха начались процессы брожения. Становилось ясно, что Германии не выиграть войну против СССР, так как вермахт уже был не в силах восполнить потери, понесённые на Восточном фронте. Поражение под Сталинградом также положило конец и экспансии Оси: после 1943 года ни одна страна не примкнула к данному блоку.
Битва под Сталинградом стала примером запредельного мужества советских солдат и всего советского народа, отстоявшего на берегу Волги будущие победы и свою свободу. В этом году (2017) исполняется 75 лет с начала великой эпопеи на берегах Волги, и память о великом подвиге живёт в сердцах людей.
