Съветският комбиниран торпеда 45-36NU от извадката от 1939 г. стана основният вид минно нападателни оръжия на съветските моряци за първия период на Великата отечествена война. Торпедото носи 285-килограмов взривен заряд и е предназначен да победи всички видове кораби, подводници и крайбрежни съоръжения.
Разработване, създаване и пускане в масово производство
Оръжието е създадено в средата на 30-те години, за да замени остарелите торпеди 53-27, които не отговарят на съвременните условия на морска война. В основата е взето италианското торпедо 45F, което по онова време е било считано за един от най-добрите примери за този вид оръжие. Първите проби на торпедото са готови до 1936 г., а две години по-късно оръжието е прието в експлоатация от съветския флот. Серийно производство на торпедото беше организирано в завода номер 175 в Токмак, област Запорожие.
Още в процеса на серийно производство трябваше да се направят редица промени в проекта, чиято цел беше да се повишат пожарните характеристики на оръжието. През 1939 г. се появи претеглена модификация на комбинирания торпеда 45-36 NU (неконтролирана и претеглена), която имаше много по-добри тактически и технически характеристики. Серията отиде на новост през 1940 година. През годините на серийното производство в съветските фабрики са произведени 3 749 заплашителни стоманени пури, които в началото на войната представляват основният тип торпедно-минно въоръжение на Съветския флот.
Основните тактически и технически параметри на торпедо 45-36NU проба 1939
- Калибър - 450 мм.
- Тегло - 1028 кг.
- Масата на бойния заряд - 284 кг.
- Дължина - 6000 мм.
- Скорост на движение - 32 възела.
- Дистанцията на курса е 6 км.
- Дълбочината на курса е 0,5-14 m.
- Двигател - паро-газ, мощност - 92 к.с.
Torpedo 45-36NU е бил използван на всички носители на минно-торпедно оръжие, притежание на Съветския флот през 1939-45. До началото на Втората световна война тези оръжия бяха в експлоатация с бригади от съветски торпедни лодки, използвани като главно офанзивно оръжие в морската авиация.