След Втората световна война в Европа се образуват два мощни блока. Един от тях, Северноатлантическият алианс (или НАТО), беше практически под контрола на САЩ и неговата задача беше да устои на влиянието на СССР. Другият блок, известен като Организацията на Варшавския договор (или АТС), беше под подобен контрол на Съветския съюз и се противопостави на НАТО. Въпреки това, че е гладка на хартия, положението и в двата блока не винаги е било безоблачно. Така в НАТО един от неблагоприятните събития беше демаршът на Франция, която, оставайки официално член на политическия блок, се оттегли от военните. Също така през 1974 г. Гърция излиза от блока, но се връща седем години по-късно.
Положението в организацията на Варшавския договор също беше несигурно. През 1948 г., когато Организацията фактически не съществуваше, но про-съветският блок в Европа вече беше сформиран, Югославия я напусна. През 1956 г. Унгария се опитва да се оттегли от Министерството на вътрешните работи, което може сериозно да промени баланса на силите в региона. След кървавите битки Унгария все още остава в блока. 1968 г. за Варшавския договор бе отбелязан от събития в Чехословакия.
Пражката пролет и причините за нея
В началото на 1968 г. в Чехословашката социалистическа република (Чехословакия) бе на власт президентът на страната и първият секретар на Централния комитет на комунистическата партия на Чехословакия Антонин Новотни. Въпреки това, популярността му сред населението на страната вече е под голямо съмнение, а на 4 януари 1968 г. той е отстранен от поста си като първи секретар. Александър Дъбчек, който дойде на този пост, е привърженик на реформите и либерализацията на социалистическата система.
Пресата започна кампания срещу Новотни. Александър Дъбчек не е бил негов инициатор, но в същото време не се намесва. Под натиск от обществеността Антонин Новотни бил принуден да напусне поста на президента на Чехословакия на 28 март 1968 г. След това Лудвик Свобода стана президент, който също така напълно подкрепи политическия курс към либерализация.
Така до април 1968 г. поддръжници на Александър Дубчек и неговите политически идеи получиха власт в Чехословакия. Веднага се провежда политика за увеличаване на гражданските свободи, в пресата се отпуска цензура и се появява възможност за политически дискусии. В същото време беше решено да се въведе многопартийна система в страната - идея, напълно безпрецедентна за социалистическите страни. Поведението на вътрешната политика стана още по-независима от Съветския съюз, чехословашкото правителство донякъде се дистанцира от силния си източен съсед. В същото време обаче Чехословакия нямаше намерение да напусне Варшавския договор.
Новата политика на чехословашкото правителство, според А. Дубчек, имаше за цел да гарантира, че социализмът "не губи човешкото си лице". Още през пролетта на 1968 г. започнаха да се възстановяват политическите партии, които бяха закрити по-рано, най-голямата от които беше Социалдемократическата партия. Открити и политически клубове, включително и безпристрастни. Също така важно събитие беше възстановяването на Словашката гръцка католическа църква.
В същото време с развитието на реформите в Чехословакия се увеличиха антисъветските настроения. Чехословашкото ръководство разбира, че е малко вероятно СССР да реагира положително на тези политически промени, което е абсолютно вярно. Ако погледнете събитията от март-август 1968 г. от днес, става ясно, че ако Съветският съюз не се намеси в тези процеси, социалистическата система в Чехословакия ще падне още през 1969 г., което сериозно дестабилизира положението в АТС. Възможно е антикомунизмът да не е започнал да се развива в други страни от Варшавския блок и това неминуемо би довело до разпадането на световната социалистическа система, доказана в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век.
В това отношение съветското ръководство беше много загрижено за политическите процеси в съседната страна. Критиката на чехословашкото правителство и нейните реформи се чува на 23 март 1968 г. на конгреса на комунистическите партии в Дрезден и оттогава само се увеличава. Но с влошаването на ситуацията за Чехословашката комунистическа партия в Чехословакия стана ясно, че главното преминаване от социализъм към капитализъм е целта на новото чехословашко правителство. Изчерпвайки възможностите за мирно уреждане на разногласия, съветското ръководство нямаше друг избор, освен да реши военната криза в политическата криза.
Подготовка за въвеждане на войски
През пролетта на 1968 г. Генералният щаб на въоръжените сили на СССР разработи план за действие, който е с кодово наименование "Дунав". Този план включваше въвеждането на съветските войски в Чехословакия от територията на СССР, ГДР, Полша и Унгария, поражението на нейната армия (при съпротива на последната) и потушаването на антикомунистическите въстания и демонстрации. За да се проверят действията на щаба и войските на територията на Чехословашката социалистическа република, през юни се провежда учението Шумава, по време на което планът на операцията беше донякъде коригиран.
През лятото на 1968 г. в СССР се осъществява частична мобилизация, покрита с предполагаеми мащабни маневри и учения на съветската армия. На практика обаче дивизиите, попълнени от резервистите, се концентрираха в Карпатския военен окръг и се подготвиха за влизане в Чехословакия. В същото време активно се провеждаха и подготовката на териториите на страните-членки на Варшавския договор, прилежащи към Чехословакия.
В резултат на това беше разпределена група от 26 дивизии за операция „Дунав“. Те бяха най-големият контингент от съветски войски - 18 дивизии, включително въздушно-моторни, моторизирани и танкови, както и 22 авиационни и хеликоптерни полка. Полша отдели 5 пехотни дивизии. ГДР посочи два отдела: моторизирана пушка и резервоар. Унгария успява да разпредели моторизирана стрелбищна дивизия, а България - две моторизирани пушки. Общо броят на групите, предназначени за влизане в Чехословакия, е около половин милион души.
За удобство на командването и контрола бяха разположени 3 фронта, както и една работна група. Войските на Централния фронт бяха разположени в ГДР и Югозападна Полша. Той се състоеше от войските на следните армии: 13-та, 38-та комбинирана армия, 8-ми гвардейски танк и 57-а въздушна гвардия. Карпатският фронт е разположен в Югоизточна Полша и в Западна Украйна. Тя се състоеше от войските на 11-та, 20-та гвардейци и 37-та въздушна армия. За да покрие действията на войските, влизащи на територията на Чехословакия, Южният фронт е разположен в Унгария. Освен това тук беше разгърната работната група на Балатон, която включваше две съветски дивизии и редица части от Унгария и България.
След неуспешни дипломатически маневри и преговори съветското ръководство реши да извърши операция „Дунав“. Началото на операцията - вечерта на 20 август 1968 година.
Операция "Дунав"
В 20.15 ч. На 20 август войските, предназначени за влизане в Чехословакия, получиха сигнал „Влтава-666“, който бележи началото на операцията. Скоро след това войските на Централния и Карпатския фронт се придвижват дълбоко в чехословашката територия. Танките бяха маркирани с бели ивици, предназначени да идентифицират войските си. Борба с превозни средства без ленти, които трябва да бъдат неутрализирани без използването на оръжия. В случай на среща с бронирани превозни средства на НАТО, танкове бяха инструктирани да спрат, да разположат пехотни единици, но при никакви обстоятелства да не използват оръжия.
В 2 часа сутринта на 21 август на летището в Прага Рузине, кацането на съветската 7-ма въздушна дивизия бе извършено по метода на кацане. В същото време скоростта на кацане беше толкова бърза, че дори след кратко време войските успяха да оперират в столицата.
Новината за въвеждането на съветските войски изненада правителството на Чехословакия. Президиумът на КЗК спешно се събра в кабинета на А. Дубчек, където направиха изявление, осъждащо съветските действия, както и призив за въздържане от съпротива срещу съветските войски. Обаче в 4 часа сутринта членовете на правителството бяха завзети от съветските парашутисти, като по този начин загубиха властта си. По-късно те бяха изнесени в СССР.
До края на 21 август войските на страните-членки на Варшавския договор успяха да завземат всички основни точки на Чехословакия, като по този начин изпълниха основната част от операция „Дунав“. Такова бързо движение на войски в цялата страна се обяснява с почти пълната липса на съпротива от страна на чехословашката армия и факта, че страните от НАТО не се намесваха в този конфликт, което също беше доста разумно. Дестабилизацията на ситуацията в центъра на Европа по това време не беше необходима на никого и американското ръководство, свързано във Виетнам, нямаше никакви инструменти на влияние тук.
Веднага след като получи пълен контрол над територията на страната, съветското ръководство се опита да сформира ново чехословашко правителство. Но в условията, в които про-съветските политици бяха дискредитирани от предишни събития, както и изявленията на чехословашкото правителство, това беше много трудно да се направи.
В същото време по улиците на Чехословакия бе стартирана кампания на пасивна съпротива срещу съветските войски от населението на страната. Мирните граждани често променяха пътните знаци, строиха барикади, създаваха пречки за движението на съветските войски, отказваха да предоставят на съветските войници храна, гориво и необходимата информация. Има и случаи, когато населението на Чехословакия хвърляше камъни по съветските колони, както и развалена храна, което доведе до политически дискусии с обикновени войници. Въпреки това, въпреки инцидентите, на съветските войници строго е забранено да откриват огън.
В периода от 24 август до 27 август 1968 г. в Москва се проведоха преговори между съветските и чехословашките лидери в много напрегната ситуация. Резултатът от тях беше подписването на Московското споразумение, според което чехословашкото правителство отмени редица реформи в замяна на изтеглянето на съветските войски от страната, когато ситуацията там "най-накрая се стабилизира".
Оттеглянето на войските започна още на 17 октомври 1968 г. и завърши месец по-късно.
Загуби на страните и резултатите от операцията "Дунав"
Загубите сред въвежданите в Чехословакия войски са приблизително 111 мъртви и 350 ранени. От тях най-голям е броят на жертвите за съветските войски: 96 мъртви. От страна на Чехословакия, жертвите са около 110 мъртви и около 500 ранени. Също така 5 чехословашки войници са извършили самоубийство в знак на протест срещу съветските действия.
От военна гледна точка Дунавската операция беше успешна в проектирането и изпълнението. Войските на съюзническите държави, които влязоха на територията на Чехословакия от три страни, в най-кратък срок успяха да поемат контрола над основните й обекти и да потиснат всякаква възможност за военна съпротива. По този начин „унгарският“ сценарий от 1956 г. не се повтаря.
От политическа гледна точка обаче въвеждането на войски в Чехословакия беше много чувствителен удар върху имиджа на СССР, както на Запад, така и сред страните от Варшавския договор. На Запад операция „Дунав“ беше използвана, за да даде на Съветския съюз още по-зловещи и отблъскващи черти. Становището най-накрая се разпространи сред страните от Варшавския договор, че не би било възможно да се излезе от про-съветския блок точно така. За съветското ръководство обаче събитията в Чехословакия станаха тревожна звън, което доказва, че пропускането на политическата ситуация в собствената ни страна или в една от страните от ОВД неизбежно ще доведе до колапс на цялата световна социалистическа система.
Кампанията за бойкот и гражданско неподчинение срещу СССР, която се разгръщаше през следващите години, сериозно влоши съветската международна позиция. През 1969 г. два резонансни самозапалвания на чехословашки студенти, Ян Палах и Ян Заич, станаха в знак на протест срещу съветските действия. Обществото беше възмутено, осъждайки пътя на развитие на страната, наложен от съветското ръководство.
Въз основа на това можем да кажем, че операция „Дунав“, която беше много успешно проведена от съветското ръководство, се превърна в своеобразен пролог за развитието на политическите движения в страните от АТС, различни от социалистическите, и така окончателно обрече организацията на смърт. Световната социалистическа система вече не можеше да съществува без подкрепата на СССР.
