След края на Втората световна война комунистическата идеология стана една от най-често срещаните в света, оказвайки влияние върху живота и съдбите на милиони хора. След като спечели кървавата конфронтация с империализма, Съветският съюз потвърди жизнеспособността на социалистическия път на развитие на гражданското общество. Обучението през октомври 1949 г. на Китайската народна република, където китайските комунисти станаха начело на многомилионна страна, само потвърждава коректността на марксистко-ленинската идеология в контекста на управлението на множество граждански общества. Новите исторически реалности създадоха благодатна почва за парадното шествие на комунизма на планетата, водено от КПСС.
Какво е КПСС и мястото й в историята
Никога не е имало мощна партийна организация във всяка страна на света, в която и да е част на света, и все още няма силна организация, която да може да се сравни с влиянието си върху икономическия и социалния и социалния живот с Комунистическата партия на Съветския съюз. Историята на КПСС е ярък пример за политическото управление на държавната система на всички етапи от развитието на гражданското общество. В продължение на 70 години огромната страна е водена от партията, контролираща всички сфери на живота на съветския човек и оказваща влияние върху глобалната политическа система. Решенията на ЦК КПСС, Президиума и Политбюро, решенията на пленумите, партийните конгреси и партийни конференции определят икономическото развитие на страната, посоката на външната политика на съветската държава. Комунистическата партия не постигна незабавно такава власт. Комунистите (те са болшевики) бяха принудени да вървят по дълъг и трънлив път, често зигзаг и кървави, за да се установят най-накрая като единствената водеща политическа сила на първата социалистическа държава в света.
Ако историята на Комунистическата партия на Съветския съюз датира от почти един век, съкращението на КПСС - Комунистическата партия на Съветския съюз, възниква сравнително наскоро, през 1952 година. До този момент водещата партия в СССР се наричаше Всесъюзна комунистическа партия. Историята на КПСС произхожда от Руската социалдемократическа работна партия, основана в Руската империя през 1898 година. Първата руска политическа партия от социалистическа ориентация стана основната платформа за революционното движение в Русия. По-късно, в хода на историческите събития от 1917 г., в редиците на РСДРП настъпи разцепление на болшевиките - поддръжници на въоръжено въстание и насилствено завземане на властта в страната - и меншовиците - крило на партията, които държат либерални възгледи. Лявото крило, сформирано в партията, по-реакционно и военизирано, се опита да поеме контрола над революционната ситуация в Русия, като взе активно участие в октомврийското въоръжено въстание. Именно РСДРП на болшевиките, под ръководството на Улянов-Ленин, изигра ключова роля в победата на социалистическата революция, като пое пълна власт в страната. На XII конгрес на РСДРП беше решено да се сформира Руската комунистическа партия на болшевиките, която получи съкращението РКП (б).
Включването на прилагателното "комунист" в името на партията, според V.I. Ленин, трябва да посочи крайната цел на партията, заради която се провеждат всички социалистически трансформации в страната.
След като дойде на власт, бившите руски социалдемократи, оглавявани от В.И. Ленин провъзгласи своята програма за изграждане на първата в света социалистическа държава на работници и селяни. Основната платформа за държавната структура беше използвана от партийната програма, чийто основен фокус беше марксистката идеология. Преживявайки трудния период на Гражданската война, болшевиките започнали да строят държавност, превръщайки партийния апарат в основна политическа и административна структура в страната. Ръководството на партията се основаваше на мощна идеология, която се опитваше да придобие водеща роля в политиката. Наред със съветите, които официално изпълняват представителни функции, болшевиките организират своите водещи партийни органи, които в крайна сметка започват да изпълняват задачите на изпълнителната власт. Съветите и КПСС, които по-късно станаха известни като Болшевишката партия, запазиха близки отношения в ръководството на страната, като официално демонстрираха наличието на представителна власт.
В СССР беше възможно умело да се маскира водещата роля на партията в изборния процес. Местните и градските съвети на народните депутати са действали на място и са били избрани в резултат на общонационално гласуване, но на практика практически всеки член на парламента е член на КПСС. Съветите бяха напълно погълнати от партийните структури на комунистическата партия, изпълнявайки на място две функции едновременно, партийни представителства и изпълнителни функции. Решенията на висшето партийно ръководство първо се внасят в Президиума на Централния комитет, след което се изисква да бъдат одобрени в Пленума на ЦК. На практика решенията на ЦК на КПСС често са били предпоставка за последващи законодателни актове, внасяни на заседанията на Върховния съвет и решения на Съвета на министрите на СССР.
Може да се каже, че болшевиките успяха да реализират усилията си за постигане на хегемония на политическата власт в Съветска Русия. Цялата вертикала на властта, започвайки с народните комисари и завършвайки със съветските органи, става напълно под контрола на болшевиките. Централният комитет на партията определя външната и вътрешната политика на страната по това време. Тежестта на партийното ръководство на всички нива, която разчита на мощен репресивен апарат, нараства. Червената армия и Чека са инструментите на силовото влияние на партията върху социалните и обществените нагласи в гражданското общество. Компетентността на комунистическото ръководство включва военната промишленост, икономиката на страната, образованието, културата и външната политика, която е под юрисдикцията на Политбюро на ЦК на КПСС.
Комунистическите идеи за създаване на работническа и селянинска държава се осъществяват през 1922 г., когато на мястото на Съветска Русия се формира Съюзът на съветските социалистически републики. Следващата стъпка в преобразуването на Комунистическата партия беше Конгресът на XIV партия, който реши да преименува организацията на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките. Името на партията на КПСС (б) е продължило 27 години, след което новото име на Комунистическата партия на Съветския съюз е одобрено като окончателен вариант.
Основната причина за промяна на името на комунистическата партия е нарастващата тежест на Съветския съюз на политическата сцена. Победата във Великата отечествена война, икономическите постижения направиха СССР водеща световна сила. Основната водеща сила на страната изискваше по-почтено и звучно име. Освен това политическата необходимост да се раздели комунистическото движение на болшевиките и меншевиците изчезна. Цялата партийна структура и политически линии бяха изостряни от основната идея, изграждането на комунистическото общество в СССР.
Политическата структура на КПСС
Деветнадесетият партиен конгрес, свикан след дълга 13-годишна ваканция, бе първият в следвоенния период. На форума Сталин, генерален секретар на ЦК на КПСС, направи реч. Това беше последната му поява пред обществеността. Именно на този конгрес в следвоенния период бяха приети основните насоки на бъдещата политическа и икономическа структура на страната и бе очертан курс във вътрешната и външната политика на комунистическата партия. Комунистите, представени от всички части на съветското общество, събрани на 19-ия конгрес на партията, единодушно подкрепиха предложението на ръководството на партията за изменение на Хартата на партията. Одобрението на участниците в конгреса бе посрещнато с идеята за промяна на името на партията в КПСС. Хартата на партията за пореден път обезпечи позицията на първото лице на партията - генералния секретар на ЦК КПСС.
Забележка: Трябва да се отбележи, че с изключение на партийния билет, посочващ членството в партията, нямаше други отличителни знаци сред комунистите. Неофициално беше решено да се носи значка - знамето на КПСС, което заедно със съкращението на КПСС и лицето на VI. Ленин изобразява основните символи на съветската държава, червения флаг и кръстосания чук и сърп. С течение на времето официалният символ на комунистическото движение в СССР става икона на участника на следващия партиен конгрес и участник в конференцията на КПСС.
Ролята на Комунистическата партия в началото на 50-те години за СССР е трудно да се надценява. В допълнение към факта, че ръководството на партията развива вътрешната и външната политика на съветската държава през цялото си съществуване, органите на партийната власт присъстват във всички сфери на живота на съветския народ. Партийната структура е структурирана по такъв начин, че във всеки орган и организация, в производството и в културната и социалната сфера не се взема решение без участие и контрол от страна на партията. Основният инструмент на партийната линия в гражданското общество е член на КПСС - човек, който има безспорен авторитет, високи морални и волеви качества. От няколко членове основната партийна клетка, най-ниският партиен орган, се формира въз основа на производствена или професионална идентичност. Всичко, което е по-високо, е вече профилни и регионални организации, обединяващи обикновени граждани на място според идеологическия принцип.
Класовият състав се отразява и в попълването на редиците на партията. Представлявайки интересите на управляващата класа, комунистическата партия на Съветския съюз за 55-60% се състоеше от представители на пролетарската среда и съветското селячество. Освен това делът на комунистите, напуснали работната среда, винаги е бил два, три пъти повече от колективните фермери. Тези квоти бяха тайно одобрени през 20-30 години. Останалите 40% са от интелектуалци. Освен това, тази квота е запазена в новото време, когато населението на страната бързо се увеличи.
Партийна вертикална
Какво е КПСС в новия, в следвоенния период? Това вече е голяма марксистка партия, чиято политическа воля и последващи действия са насочени към създаване на господстващо положение на пролетариата в страната. Генералните секретари на ЦК КПСС, както и преди, изпълняват функциите на висшето ръководство на страната. Главното ръководно тяло на ЦК на партията е практически правителствен орган в СССР.
Най-висш партиен орган беше конгресът. През цялата история се проведоха 28 партийни конгреса. Първите 7 събития са правни и полу-правни. От 1917 до 1925 г. ежегодно се провеждат партийни конгреси. Освен това, ВКП (б) вече отиваше на конгреси на всеки две години. От 1961 г. конгресите на КПСС се провеждат на всеки 5 години. На новия етап Комунистическата партия на Съветския съюз проведе 10 от най-големите си форуми:
- XIX конгрес на КПСС през 1952 г .;
- XX - 1956;
- XXI - 1959;
- XXII конгрес - 1961 г .;
- XXIII - 1966;
- XXIV -1971;
- XXV конгрес - 1976 г .;
- XXVI -1981 g;
- XXVII конгрес - 1986 г .;
- Последен XXVIII конгрес - 1990
Решенията и резолюциите, приети на конгресите, са от основно значение за последващите решения на Централния комитет, съветското правителство и други законодателни и изпълнителни органи. На конгреса бе определен съставът на ЦК на ЦК. В периода между конгресите основната работа под партийната администрация се осъществява от Пленума на ЦК КПСС. На пленарните заседания беше избран генералният секретар на ЦК КПСС измежду членовете на Президиума на ЦК. В пленарните сесии участваха не само членове на най-висшите партийни органи, но и кандидати за членове на ЦК. Правомощията за вземане на решения в интервалите между пленумите бяха изцяло върху Политбюро на ЦК КПСС, който се състоеше от членове на Централния комитет. На новосъздадения колегиален орган бяха възложени административни функции за управление на партията и страната, които преди това бяха възложени на друг управителен орган - президиума на ЦК КПСС.
В СССР се развива уникална ситуация, в която решенията на партията играят основна роля в управлението на държавата. Нито Министерският съвет, нито съответните министерства, нито Върховният съвет приеха единен закон без одобрението на партийния елит. Всички решения, заповеди и решения на ЦК на КПСС, решенията на Пленума на ЦК тайно имат силата на законодателни актове, въз основа на които Министерският съвет вече е действал. В новото време тази тенденция не само оцелява, но и се засилва. Въпреки това, въпреки пълното господство на комунистическата партия в политическия и обществения живот на страната, е необходимо да се направят някои промени в структурата на партийната организация, предизвикани от нови политически тенденции и мотиви. Централният комитет и Политбюро на ЦК на КПСС в периода между пленарните сесии и конгресите изиграха ролята на правителство в сянка.
След като балтийските държави станаха част от съветската държава като съюзни републики, беше необходимо да се промени структурата на партията според националните и регионалните характеристики. Организационно КПСС се състои от комунистическите партии на съюзните републики, които са част от Съветския съюз, 14 вместо 15. Руската съветска федеративна социалистическа република не разполага със собствена партийна организация. Секретарите на републиканските партии бяха част от Президиума на ЦК КПСС и Политбюро на ЦК КПСС, който беше колегиален и съвещателен орган.
Най-висшата партийна позиция в Централния комитет на КПСС
В структурата на висшето партийно ръководство винаги се поддържаше колективният и колегиален стил на управление, но генералният секретар на ЦК КПСС остава най-значимата и значима фигура на партия Олимп.
Това беше единственият не-колегиален пост в структурата на Комунистическата партия. По власт и права първият човек в партията беше номиналният ръководител на съветската държава. Нито председателят на Върховния съвет на СССР, нито председателят на Министерския съвет имаха такива правомощия, каквито имаха генералните секретари в Съветския съюз. Като цяло политическата история на съветската държава знаеше 6 генерални секретари. VI Въпреки, че Ленин има най-висок ранг в партийната йерархия, той остава номиналният ръководител на съветското правителство, заемайки поста председател на Съвета на народните комисари.
Комбинацията от най-висшата партийна служба и председателя на Съвета на народните комисии бе продължена от И. В. Сталин, който стана ръководител на съветското правителство през 1941 година. Освен това, след смъртта на лидера, Н. С. Хрушчов, който беше ръководител на съветското правителство, продължи традицията да съчетава най-висшата партийна длъжност с най-високата изпълнителна власт. След като Хрушчов беше отстранен от всички длъжности, беше решено официално да се отделят длъжностите на генералния секретар и на ръководителя на съветското правителство. Генералният секретар на ЦК КПСС изпълнява представителни функции, като всички изпълнителни правомощия са на председателя на Министерския съвет на СССР.
Постът на генерален секретар след смъртта на Сталин се проведе от следните лица:
- NS Хрушчов - 1953-1964;
- Л. И. Брежнев - 1964-1982;
- Y. Андропов - 1982-1984;
- К. У. Черненко - 1984-1985 г .;
- MS Горбачов - 1985-1991
Последният генерален секретар беше М. С. Горбачов, който успоредно с поста на ръководител на партията служи като председател на Върховния съвет на СССР, а по-късно стана първият президент на СССР. Постановленията на ЦК на КПСС от този момент са консултативни по своя характер. Основният фокус на ръководството на страната е върху представителството на властта. Правомощията на партийното ръководство в управлението на страната на вътрешната и външната сцена са ограничени.
Колективни органи за управление на КПСС
Основната характеристика на дейността на Комунистическата партия на Съветския съюз е колегиалността на управленската структура. Започвайки от V.I. Ленин, в партийното ръководство, важна роля в процеса на вземане на решения играе кворум. Но въпреки видимата колективност и колегиалност в управлението на партията, с пристигането на И. С. Сталин на най-високите партийни постове се планира преход към авторитарен стил на управление. Само с поемането на поста генерален секретар Н. С. Хрушчов, има ли връщане към колегиален стил на управление. Политбюро на ЦК КПСС отново става най-висшият партиен орган, който взема решения и отговаря за изпълнението на програмните точки, приети на пленарните заседания и конгреси.
Ролята на този орган в управлението на обществените дела постепенно нараства. Като се има предвид, че всички ръководни постове в съветската държава са били заети само от членове на Комунистическата партия на Съветския съюз, може да се каже, че Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз е представено от целия партиен елит, който има пълна власт. В состав бюро входили помимо генсека, секретари республиканских ЦК партии, первые секретари Московского и Ленинградского областных комитетов, Председатель Президиума ВС СССР и Верховного Совета РСФРС. В качестве представителей исполнительной власти в состав политбюро ЦК КПСС обязательно входили Председатель Совета Министров, Министр Обороны СССР, Министр Иностранных дел и Глава Комитета Государственной Безопасности.
Такая тенденция в системе управления сохранялась до самых последних дней существования Советского Союза. После последнего XXVIII партийного съезда в Коммунистической партии наметился раскол. С введением в 1990 году поста Президента СССР роль Политбюро в управлении государственными делами резко снизилась. Уже в марте 1990 года из Конституции СССР была исключена статья 6-я, в которой было закреплена руководящая роль КПСС в управлении государственными делами. На последнем съезде был положен конец гегемонии Коммунистической Партии в жизни страны. Внутри партии на самом высоком уровне наметился раскол. Появились сразу несколько фракций, каждая из которых проповедовала свою точку зрения относительно последующей судьбы партии, ее места в руководстве страны.
Постановления ЦК КПСС носят уже форму внутрипартийных циркуляров, которые косвенно отражают основные направления работы советского правительства. Начиная с 1990 года, партия теряет нити контроля над системой управления страной. Деятельность Президента СССР, функции Верховного Совета СССР и Кабинета Министров СССР становятся определяющими и решающими в жизни государства. Распад СССР как единого государства положил конец существованию Коммунистической Партии Советского Союза, как крупной организационной политической силы.
Сегодня только партийные знамена, сохранившиеся партийные билеты и значки партийных съездов напоминают нам о былом величии Коммунистической партии, которая бессменно оставалась у руля государства в течение 72 лет. По данным статистики, в рядах КПСС на 1 января 1991 года состояло 16,5 млн. членов и кандидатов. Это самый большой показатель для политических партий в мире, если не считать численный состав КП Китая.
