През последните месеци вниманието на световната общност отново бе насочено към Далечния изток. Сирия и Украйна са забравени, протести във Венецуела и дори зловещата ИГИЛ са изведени на заден план - на Корейския полуостров той отново мирише на голяма война.
Американският президент Доналд Тръмп и американските военни всеки сега и тогава изпращат на света твърди послания за корейския проблем, Пхенян, от своя страна, също не остава в дълг. Преди няколко дни руското външно министерство обяви, че рискът от започване на конфликт е много висок. Само за няколко години КНДР постигна значителен напредък в изпълнението на своята ракетна програма и сега най-вероятно е въоръжена с ракети, способни да удрят територията на Съединените щати и да я донесат до ядрени бойни глави.
Освен това преди няколко дни корейците заплашиха да ударят Тихоокеанския остров Гуам, който е територията на Съединените щати.
В отговор на тази заплаха Тръмп обеща да разгърне "гняв и гняв, които светът не е видял" от КНДР, а Пентагонът говори за евентуална превантивна стачка. Китай и Русия, както обикновено, призовават всички да проявят сдържаност. В същото време руските и китайските дивизии задържат корейските граници, южнокорейската армия и японските сили за самозащита са на високо ниво, а американците влачат самолетоносачи и стратегическа авиация в региона. Идва ли на война или конфликтът ще остане на нивото на словесната схватка? И какво трябва да направи светът със севернокорейския режим, този ужасен ужас от Далечния изток?
Текущо състояние на нещата
Отношенията между САЩ и Северна Корея винаги са били лоши или много лоши. След края на кървавата корейска война между тези страни не бе подписан мирен договор, досега има само протокол за прекратяване на огъня. Ситуацията обаче започна да се влошава бързо, след като Северна Корея стана член на елитен ядрен клуб - през октомври 2006 г. севернокорейците проведоха първия успешен тест за ядрен заряд. Още повече.
През последните десетилетия Пхенян не само активно участва в подобряването на своя ядрен арсенал, но и не забравя средствата за доставката си - балистични ракети. И в тази област севернокорейците успяха да постигнат невероятни резултати. Те дори успяха да изпратят собствения си военни спътници в орбита.
В момента ракетите на Ким Чен Ун не само могат да достигнат до територията на Япония или Южна Корея, но и да ударят главния си враг - американския империализъм.
В допълнение към ядрените и ракетните оръжия, севернокорейският режим има повече от кошмар от най-близките си съседи. Северна Корея има една от най-големите армии в света - почти 1,2 милиона (през 2012 г.) и огромно количество конвенционални оръжия, макар и не най-новите и най-модерните. Освен това, значителна част от нея се намира на границата с Южна Корея, севернокорейците имат възможност да покрият Сеул дори от конвенционалната артилерия и от MLRS. Според някои военни експерти до 40 000 различни артилерийски оръдия са били изпратени в конгломерата Сеул-Инчон.
През цялата си история Северна Корея непрекъснато се е подготвяла за война: изграждала е военни фабрики и укрепени райони, произвеждала е оръжия и по най-строг начин „измивала” главите си на своя народ. Днес КНДР е уникална държава, втората не може да бъде намерена на планетата, това е истинската олицетворение на най-тъмните дистопии на Оруел.
САЩ имат доста сериозно военно представителство в Тихия океан, бази в Япония, Южна Корея и Филипинските острови. Американският Тихоокеански флот е многоброен и мощен, включва самолетоносачи, подводници и кораби с крилати ракети на борда. В допълнение, елементи на американската система за противоракетна отбрана (THAAD, Patriot PAC-2 и Aegis) се намират в Япония и Южна Корея. Естествено, в случай на военен конфликт въоръжените сили на Северна Корея ще бъдат победени, а дългосрочният режим на Ким ще бъде свален. Но с каква цена ще бъде постигнато това? Този въпрос е основният в тази конфронтация.
Възможен ли е конфликт?
Според прогнозите на американските военни експерти, които са станали собственост на широката общественост, военният начин за решаване на "корейския проблем" може да струва на американската армия до 50 хиляди убити и ранени в първия месец на военните действия. Загубите на Южна Корея ще бъдат с порядък по-големи, т.е. те ще възлязат на около половин милион души. Трябва да се отбележи, че тази прогноза беше подготвена от американски анализатори в средата на 90-те години за президента Бил Клинтън, тоест във време, когато семейство Кимови все още не разполага с ядрена бомба. Сега ситуацията стана още по-сложна. За Съединените щати победата в този конфликт може да бъде единствено пълен разгром на врага, който се нарича "една порта", в противен случай ще бъде загуба на лице. И като се имат предвид военните способности на КНДР, подобен резултат изглежда малко вероятен.
Въз основа на гореизложеното можем с увереност да кажем, че американците едва ли искат да се борят много. Още по-малко, вероятно това искат японците и южнокорейците. В края на краищата военните действия почти сигурно ще причинят значителни щети на техните територии. И вероятно ще бъде много голям. Разбира се, системата за противоракетна отбрана е чудесно нещо, но цялата усмивка е, че никой не ги е използвал в реални условия. Ето защо е трудно да се каже колко ефективни ще бъдат те. И е малко вероятно японците или южнокорейците да са склонни да изпитат истинската ефективност на Патриот или Егида върху себе си.
От друга страна, Ким Чен Ун също не може да разбере, че конфликтът с американците (особено ядрените) е неизбежният крах на неговия режим. Неговите войски просто ще бъдат унищожени с Томахаук и авиация, срещу които няма опозиция. Ако реши да използва ядрени оръжия, територията северно от 38-ия паралел наистина ще се превърне в радиоактивна пепел.
Има и други важни точки. Всяка сериозна война, която засяга Южна Корея, Япония (трета световна икономика), САЩ (първата световна икономика) и много вероятно Китай (втората световна икономика) може да доведе до такава икономическа криза, че 2008 г. ще изглежда като детска игра. Дори и без използване на оръжия за масово унищожение. Всеки разбира това, така че сериозният конфликт е малко вероятен в близко бъдеще.
В допълнение, не е ясно какво да правя с гражданите на "държавата Кимов" след вероятната победа на "силите на доброто". За да превърнем КНДР в нормална страна, трябва да инвестирате огромни пари в нея. Очевидно Сеул не иска да направи това.
Американският президент Тръмп се възползва от суровата реторика срещу КНДР. Това е добър начин да отклоните собствения си електорат от не толкова успешната външна и вътрешна политика на новоизбрания президент. Има и разсейване от това: към непрекъснатия "руски" скандал е добавен пълен кадър от объркване и объркване в самия екип на Тръмп. Анализирайки събитията от последните месеци, изглежда, че целият американски елит, както демократичен, така и републикански, се е издигнал срещу сегашния американски президент. Възможен изход може да бъде „малка победоносна война“, но това не е така за Северна Корея. Подхранва огъня, че Тръмп, поради своите психологически характеристики, започва да говори със севернокорейския елит на техния език, който предишните американски президенти се опитват да избегнат.
В дните на предизборната си кампания Тръмп говори много агресивно за севернокорейския режим. Той обвини демократите, че са твърде меки в позицията си по Пхенян и обещаха да разрешат този въпрос коренно. Още след встъпването в длъжност администрацията на Тръмп отказа да се срещне с държавния секретар Тилърсън и външния министър на КНДР и избра единствения начин за решаване на проблема - натиск върху Пхенян.
Въпреки това, Тръмп ще има достатъчно мозъци, за да не започне Втората корейска война, защото е невъзможно да се предвиди изходът от такъв конфликт. Наскоро дори ръководителят на Пентагона Джеймс Матис (известен като "Mad Dog Mattis") каза, че военно решение на проблема ще бъде катастрофа. Секретарката Тилърсън също говореше по подобен начин.
Но с всичко това е необходимо ясно да се разбере: ситуацията с КНДР е пистолет, който със сигурност ще стреля и няма лесно решение на този проблем. Ако Ким реши да стартира ракети в посока Гуам, тогава американците няма да имат друг избор, освен да ги свалят и да ги бият в отговор. И веднага с цялата сила, използвайки за поразително всички налични средства.
Съветът за сигурност на ООН на 5 август одобри следващите санкции срещу Северна Корея. Те бяха подкрепени дори от Китай и Русия. Без съмнение подобна мярка допълнително ще влоши и без това лошото състояние на корейската икономика. Но ще принуди Пхенян да изостави допълнително ракетно и ядрено развитие? Едва ли.
И Ким Чен-ун в нещо, което можеш да разбереш. За него ядрените оръжия са гаранция за тяхната собствена сигурност. Пред очите му със сигурност съдбата на Саддам, Кадафи, Милошевич и други хора, които не вярваха в триумфа на принципите на демокрацията, стоеше. Или Украйна, която даде на третия най-голям ядрен арсенал в замяна на гаранции на големите сили. А къде са те сега? Ето защо денуклеаризацията на Корейския полуостров в обозримо бъдеще изглежда почти нереална.
