След разпадането на СССР Съединените щати се опитаха да играят ролята на "световен полицай". Така че всъщност американската хегемония е установена по целия свят, а за страните в опозиция срещу Съединените щати идват трудни времена. Най-важната в това отношение е съдбата на Ирак и неговия лидер - Саддам Хюсеин.
Праистория на конфликта в Ирак и причините за него
След операцията "Пустинна буря" в Ирак беше изпратена специална комисия на ООН. Нейната цел е да следи премахването на оръжията за масово унищожение и прекратяването на производството на химическо оръжие. Работата на тази комисия продължи около 7 години, но още през 1998 г. иракската страна обяви прекратяването на сътрудничеството с комисията.
Също така, след разгрома на Ирак през 1991 г. са създадени зони над северните и южните части на страната, чийто вид е забранен за иракската авиация. Патрулирането тук се извършваше от британски и американски самолети. Но не всичко беше гладко. Иракските военновъздушни сили, след поредица от инциденти през 1998 г., както и след операцията „Пустинна лисица”, проведена от американците, започнаха редовно да бомбардират чужди военни самолети в зони без взрив. Така до края на 90-те години ситуацията около Ирак отново започна да се влошава.
С изборите в САЩ за председателството на Джордж Буш, антииракската реторика в американското общество се засили. Бяха положени големи усилия за създаването на имиджа на страната иракски агресор, която представлява заплаха за целия свят. В същото време започна подготовката на плана за нахлуването в Ирак.
Събитията от 11 септември 2001 г. обаче принудиха американското ръководство първо да потърси Афганистан, който до 2001 г. е бил почти изцяло под управлението на талибаните. Операцията в Афганистан започна през есента на 2001 г., а през следващата година движението бе победено. След това Ирак отново беше в центъра на събитията.
Още в началото на 2002 г. Съединените щати поискаха Ирак да възобнови сътрудничеството си с Комисията на ООН за контрол на химическите оръжия и оръжията за масово унищожение. Саддам Хюсеин отказа, твърдейки, че няма такива оръжия в Ирак. Този отказ обаче принуди САЩ и някои страни-членки на НАТО да наложат санкции срещу Ирак. Накрая, през ноември 2002 г., Ирак, под нарастващ натиск, беше принуден да сформира комисия на територията на Ирак. В същото време Комисията на ООН заяви, че не са открити следи от оръжия за масово унищожение, както и възобновяването на производството му.
Въпреки това американското ръководство вече е избрало пътя на войната и я следва агресивно. Със завидна периодичност бяха представени синдикати за Ирак, свързани с Ал Кайда, производството на химически оръжия и подготовката за терористични атаки в Съединените щати. Някои от тези такси обаче не могат да бъдат доказани.
Междувременно подготовката за нахлуването в Ирак беше в разгара си. Създадена е международна антииракска коалиция, която включва САЩ, Великобритания, Австралия и Полша. Войските на тези държави трябваше да проведат мълниеносна операция срещу Ирак, да свалят Саддам Хюсеин и да създадат ново, "демократично" правителство в страната. Операцията се нарича "Иракска свобода".
За да нахлуе в Ирак, беше сформирана мощна група от коалиционни сили, която включваше 5 американски дивизии (сред които един танк, една пехота, една въздушна и две морски дивизии) и една британска танкова дивизия. Тези войски бяха съсредоточени в Кувейт, което стана трамплин за нахлуването в Ирак.
Началото на войната в Ирак (март - май 2003 г.)
На зазоряване на 20 март 2003 г. войници от антииракската коалиция нахлуха в Ирак и техните самолети бомбардираха големите градове в страната. В същото време американското ръководство отхвърли идеята за масово авиационно обучение, както през 1991 г., и реши да извърши наземна инвазия още от първия ден. Това отчасти се дължи на факта, че Джордж Буш трябваше да свали иракския лидер възможно най-скоро и да обяви победата си в Ирак, за да повиши собствения си рейтинг, както и да изключи всяка възможност за използването на оръжия за масово унищожение от Ирак ( и така разпитани).
23 иракските дивизии практически не са водили бойни операции, ограничавайки се само до местните центрове на съпротива в градовете. В същото време битките в селищата бяха забавени до две седмици, като леко намалиха темповете на аванс. Въпреки това, коалиционните войски се придвижват доста бързо вътре в страната, като същевременно страдат от много мизерни загуби. Иракската авиация също не се противопостави на съюзническите сили, което позволи на последните в първите дни да спечелят и твърдо да имат въздушно превъзходство.
От първите дни восъците на антииракската коалиция успяха да прокарат 300, а на някои места и 400 км и да се приближат към централните райони на страната. Тук посоката на атаките започна да се разминава: британските войски се движели в посока на Басра, а САЩ - на Багдад, докато завладявали градове като Наджаф и Кербела. Още до 8 април, в резултат на двуседмични боеве, тези градове бяха иззети от коалиционни войски и напълно изчистени.
Заслужава да се отбележи един много забележителен епизод на съпротива от страна на иракските войски, който се състоя на 7 април 2003 г. На този ден командването на 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия на САЩ беше унищожено от стачка от иракската тактическа ракетна система. В същото време американците претърпяха значителни загуби както в хората, така и в технологиите. Този епизод обаче не може да повлияе на цялостния ход на войната, която от първите дни е загубена за иракската страна.
На 9 април 2003 г. американските войски превзеха столицата на Ирак, Багдад, без борба. Рамки с разрушаването на статуята на Саддам Хюсеин в Багдад обиколиха целия свят и станаха по същество символ на разпадането на властта на иракския лидер. Самият Саддам Хюсеин обаче успя да избяга.
След превземането на Багдад американските войски се втурнаха на север, където до 15 април заеха последното иракско селище - град Тикрит. Така активната фаза на войната в Ирак продължи по-малко от месец. На 1 май 2003 г. американският президент Джордж Буш обяви победата в войната в Ирак.
Загубата на коалиционни войски през този период възлиза на около 200 души и 1600 ранени, около 250 на бронирани превозни средства, както и около 50 самолета. Според американски източници загубата на иракски войски е била около 9 хиляди убити, 7 хиляди затворници и 1600 бронирани превозни средства. Висшите иракски жертви се обясняват с разликата в обучението на американските и иракските войски, нежеланието на иракското ръководство да се бори и липсата на организирана съпротива от страна на иракската армия.
Партизанска фаза на войната в Ирак (2003 - 2010 г.)
Войната доведе до Ирак не само свалянето на Саддам Хюсеин, но и хаос. Вакуумът на властта, създаден от инвазията, доведе до голямо размахване, плячкосване и насилие. Ситуацията се утежнява от терористичните атаки, които започват да се извършват със завидна редовност в големите градове на страната.
За да се предотвратят военни жертви и жертви сред цивилното население, коалиционните сили започнаха да формират полицейски сили, които трябваше да се състоят от иракчани. Създаването на такива формации започна още в средата на април 2003 г., а до лятото територията на Ирак беше разделена на три окупационни зони. Северната част на страната и района около Багдад бяха под контрола на американските войски. Южната част на страната заедно с град Басра се контролира от британските войски. Територията на Ирак на юг от Багдад и на север от Басра е под контрола на консолидираното разделение на коалицията, която включва войски от Испания, Полша, Украйна и други страни.
Въпреки това, въпреки предприетите мерки, в Ирак се разгърна партизанска война. В този случай бунтовниците практикуваха не само експлозиите на автомобили и импровизирани бомби по улиците, но и обстрела на войските на международната коалиция, не само от малки оръжия, но и от минохвъргачки, добиване на пътища, отвличане и екзекуция на коалиционни войници. Тези действия принудиха американското командване още през юни 2003 г. да проведе операция „Удар на полуострова”, насочена към унищожаване на бунтовете, възникнали в Ирак.
Сред важните събития на войната в Ирак, в допълнение към многобройните въстания и терористични нападения, улавянето на сваления президент Саддам Хюсеин заема специално място. Той е открит в мазето на село на 15 километра от родния град на Тикрит на 13 декември 2003 година. През октомври Саддам Хюсеин бе заведен пред съд, който го осъди на смърт - наказание, което временно отново бе разрешено от окупационната администрация на Ирак. На 30 декември 2006 г. присъдата е изпълнена.
Въпреки редица успехи на коалиционните сили, операциите срещу партизаните не им позволиха да решат коренно проблема си. В периода от 2003 до 2010 година. въстания в Ирак станаха, ако не и често срещано явление, тогава точно и не рядко. През 2010 г. американските войски от Ирак бяха изтеглени, като по този начин официално сложи край на тази война за САЩ. Останалите американски инструктори обаче продължават да се борят и в резултат на това американските войски продължават да страдат.
До 2014 г. загубите на международните коалиционни войски възлизат, според американски данни, на около 4800 убити. Не е възможно да се изчислят загубите на партизани, но със сигурност може да се каже, че те превишават няколко пъти коалиционните загуби. Загубите сред цивилното население на Ирак са стотици хиляди, ако не и милиони хора.
Резултати и последици от войната в Ирак
От 2014 г. територията в западната част на Ирак се контролира от самопровъзгласената Ислямска държава Ирак и Левант (т.нар. Изил). В същото време е заловен един от най-големите иракски градове Мосул. Ситуацията в страната продължава да бъде трудна, но въпреки това стабилна.
Днес Ирак е съюзник на Съединените щати в региона и се бори срещу Изис. Така през октомври 2018 г. стартира операция, чиято цел е да освободи Мосул и напълно да разчисти територията на страната от радикалните ислямисти. Тази операция обаче все още продължава (юли 2018 г.) и не се вижда край.
От днешна гледна точка със сигурност може да се каже, че нахлуването на международните коалиционни сили в Ирак доведе до повече дестабилизация на държавата, отколкото до всякакви положителни промени. В резултат на това много цивилни загинаха и бяха ранени, а милиони хора загубиха домовете си. В същото време продължава и до днес хуманитарна катастрофа, последствията от която все още не са напълно видими.
Също така до голяма степен поради тази война се появява ISIS. Ако Саддам Хюсеин продължи своето управление в Ирак, той най-вероятно щеше радикално да прекъсне създаването на радикални ислямистки групи в западната част на страната, като по този начин унищожи ислямската държава в зародиша.
Има много монографии за войната в Ирак, но с увереност може да се каже, че нахлуването на американските войски и техните съюзници в Ирак само отвори нова, кървава и наистина ужасна страница в историята на Близкия изток, която ще бъде затворена много скоро. Но какво ще се случи следващото време ще покаже.
