Президентът на България е държавен глава и върховен командир на въоръжените сили на страната. Неговата основна задача е да представлява републиката на международната арена и да олицетворява единството на българския народ. Всички правомощия на ръководителя на републиката са записани в конституцията на страната. Държавният глава се избира за срок до 5 години. Постът на президент се появява през 1992 година. От 1990 г. начело на страната е председател, който по същество е бил държавен глава. От 2018 г. Румен Радев заема поста на български президент, който до 2018 г. е командир на военновъздушните сили на страната.
Историята на България преди залавянето на турците
Историята на България започва приблизително през VIII-VI в. Пр. Хр. След това тези земи са били заети от тракийските племена, които са били добре познати на древните гърци. През VII в. Пр. Хр. Гърците основават няколко черноморски колонии, а траките бързо осъзнават, че гръцката цивилизация може да им помогне да установят собствена държава. През V век пр. Хр. Траките са могли да формират своето царство, наречено Одрис. Най-известният цар на траките е Ситалк. Той успя да укрепи младата държава:
- Когато бил завладян от планинските племена на траките, които били горди с независимостта си и не искали да бъдат част от държавата на Аудрис;
- Кралят е въвел данъци и те са едновременно естествени и парични;
- Освобождава монетите си, които се оценяват еднакво с гръцките.
В допълнение, крал Ситалк се опитал да наложи почит към крайбрежните гръцки градове. Новата държава започна бързо да разширява територията си, което доведе до атинските и тракийските войни с Гърция. Поради това Тракия отслабва и през 336 г. армията му е победена от Александър Велики. Въпреки това, отриските царе запазват автономията си, като плащат данък. Независимостта на Тракия завършва през 1 век пр. Хр., Когато го превзема Древният Рим.
Основната цел и задача на нашествениците е била да се отглеждат новите им провинции, с които са свършили отлична работа. След разрушаването на Римската империя от варварите, провинция Тракия става част от Източната Римска империя. През VII в. На територията на днешна България се появяват славянски племена, които асимилират местното население. Част от траките стават част от Съюза на седемте племена на славяните. През 680 г. тук пристигат номадски племена българи, които напълно могат да победят византийската армия. Победителите се установяват в североизточните земи на България. Постепенно славяните и българите започнали да се сливат в един народ, формирайки българската нация. Този процес е завършен около 10-ти век.
Първото българско царство е основано непосредствено след пристигането на българите през 680 година. Неговият основател е Хан Аспарух. Тази държава съществува до 1018 г. и постига голям успех в развитието си:
- Успешно воюва и се състезава с Византия, която често се изплаща на полудиви номади;
- Провежда военни кампании на Балканския полуостров;
- През 865 г. страната приема християнството. Това стана възможно благодарение на усилията на княз Борис;
- През 9 век в царството се появяват славянски писания.
Първото българско царство достига зората си в епохата на княз Симеон (царува от 893 до 927 г.). Той направи своята държава най-мощната в цяла Източна Европа. Столицата Велики Преслав е сравнявана в лукса и богатството си с Константинопол. Смъртта на княз Симеон бележи началото на борбата и разпространението на еретически движения, които в крайна сметка доведоха до разпадането на държавата на две части. През 1018 г. фрагментираните български земи са завладени от византийската армия.
През 1185-1187 г. възниква Второто българско царство. Тя се е образувала в резултат на бунта на Петър Велики и Асен. Те успяха да обединят българите и да разбият византийската армия. След завземането на властта братята боляр са станали съправители на Второто българско царство. Техният наследник Калоян успява териториално да възстанови България в границите, които бяха до 1018 година. През 1205 г. огромна българска армия разгроми армията на Латинската империя, която възникна след завземането на Константинопол от кръстоносците.
По време на царуването на Иван II Асен, българското царство достига своя връх. Самият цар се гордее нарича себе си суверен на българите, Власов и Римляни. През 1241 г. Иван II успява да победи монголската армия на хан Бату, който се завръща в родните си степи след победоносен поход през Европа. След смъртта на великия цар държавата се разпаднала на малки княжества, подпомогнати от няколко причини:
- Друго монголско нашествие, което се случи през 1242 година. След него българите започнаха да отдават почит на монголите;
- Нямаше силен владетел, способен да ръководи страната;
- След разгрома на българската армия от монголите, благородниците избягали в именията си, надявайки се, че няма да бъдат докоснати там;
- След нахлуването на нашествениците започнали войни, като всеки богат земевладелец смятал себе си за достоен да заеме мястото на върховния владетел.
В тази форма България е съществувала до XIV век.
Завоюването на България от Османската империя
В края на XIV век цялата територия на съвременна България е завладяна от Османската империя. Малките разпокъсани княжества не можеха да устоят на мощната турска армия. След като превръщат страната в част от румелийската провинция, турците въвеждат военно-ленинска система. Що се отнася до реформите, извършени от завоевателите, те се състоят преди всичко в насилственото налагане на исляма. Местните хора периодично повдигали бунтове, които били потискани с типична ориенталска жестокост.
Към края на XVIII и началото на XIX век ситуацията в България започва постепенно да се стабилизира:
- Започна възраждането на културното наследство на страната;
- През 1835 г. в страната е открита първата светска образователна институция;
- Националното освободително движение в страната също набра скорост.
Успехите на Русия във войната срещу Османската империя провокираха българите към следващите бунтове. През 1869 г. в страната се появява Българският революционен комитет, който подготвя въстанието от 1875 и 1876 година. Тези две въстания бяха потиснати от турските власти с невероятна жестокост.
Присмехът на братските славянски народи послужи като претекст за Русия да започне руско-турската война от 1877-1878. В тази война Русия спечели и принуди османците да подпишат споразумение, според което България става автономно княжество в Османската империя.
Независима България до края на Втората световна война
През 1908 г. България се обяви за напълно независима от Турция. Това е и причината за началото на Първата Балканска война, настъпила през 1912-1913. Следните държави се обединиха в този военен конфликт срещу Турция:
- България;
- Гърция;
- Румъния;
- Черна гора;
- Сърбия.
Резултатът от тази война беше победата на съюзниците и намаляването на владенията на Турция на Балканите. Но тогава имаше сериозни различия между съюзниците, които доведоха до нова война. Победен от бившите съюзници, България е атакувана от Турция, чиито войски са наредили незабавно да се включат в битката. В резултат на това страната загуби огромни територии, икономиката беше разрушена, а натискът на Балканския полуостров стана критичен.
През 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Германия. Въпреки факта, че началото на войната е било успешно, населението на страната не я подкрепя. В края на 1917 г. положението в България е експлозивно, тъй като с кралски указ храната се транспортира с влак до Германия, което води до глад отпред и отзад. Към 1918 г. 98% от мъжете на възраст между 19 и 50 години са били вербувани в българската армия. След като армията на страната е разбита през септември 1918 г., войниците напускат фронта и се бунтуват. Неговият резултат е бягът на Фердинант I и коронацията на сина му Борис.
Резултатите от Първата световна война бяха разочароващи за България: t
- Част от територията е прехвърлена на сърби, хървати, словенци и ружи;
- Изплащането на огромни репарации;
- Западна Тракия е прехвърлена в Гърция, в резултат на което България губи достъп до морето;
- Огромни загуби сред мъжката популация;
- Икономическа криза;
- Политическа криза
Цар Борис III многократно се е опитвал да включи различни политически партии в управлението на страната, но те не можаха да намерят общ език един с друг. През 1920 г. лидерът на Българския земеделски народен съюз Стамболиан, който имал огромен престиж сред селската класа, станал премиер. Новият премиер бързо показа на царя, че мрази самата идея за монархическата система. Опитвайки се да се намеси, Борис III получи остър отговор от Стамболийски, че българският цар не е управлявал държавата.
През 1923 г. в страната се случи държавен преврат, по време на който правителството е свалено и премиерът е прострелян. На негово място беше назначен Цанков, един от лидерите на въстанието. През 1934 г. мястото на премиера е взето от генерал Климон Георгиев, който се ползва с подкрепата на армията. През 1935 г. е освободен от поста на цар Борис ІІ, който установява профашистката диктатура. През 1941 г. страната се присъедини към Конвента на трите сили и подкрепи Германия. Това доведе до следните събития:
- През 1940 г. Германия принуди Румъния да върне Добруджа в България;
- През 1941 г. войските на страната участваха в германската окупация на Гърция и Югославия;
- През декември 1941 г. България официално влезе във войната с Великобритания и САЩ.
Въпреки подкрепата на Германия, цар Борис III не обявява война на СССР, тъй като е на природата на пацифист. Германските войски присъстваха в страната само за да защитят железниците, които доведоха до окупирана Гърция. През 1943 г. цар Борис III умира няколко дни след лична среща с Хитлер. Според официалната версия - това е инфаркт. Наследникът на българския престол става Симеон II.
През 1944 г. Съветският съюз, виждайки своята безспорна победа във войната, обявява война на България. След това в страната се активизираха антифашистки сили, които успяха да завземат властта в държавата. Веднага след това България обявява война на Германия и подписва мирен договор със СССР. През 1947 г. е подписан мирен договор, според който територията на страната остава в границите на 1941 година.
Народна република България
През 1946 г. България става народна република. Комунистите, представляващи Българската работническа партия, дойдоха на власт по искане на СССР. Съветският съюз не може незабавно да забрани дейността на други партии, така че той показа на местните комунисти как бързо да се отърват от опонентите. До 1947 г. много лидери на опозиционните партии са екзекутирани, арестувани и заточени, така че в бъдеще всички партии работят под контрола на Българската комунистическа партия.
През 1947 г. в страната е приета нова конституция, в която е залегнала многопартийна система. Що се отнася до политиката на новата република, тя беше изцяло насочена към Съветския съюз. По аналогия със сталинисткия режим в страната се наблюдаваше постоянно "прочистване" на нежелано. През 1949 г. репресиите засягат дори членове на Българската комунистическа партия. След смъртта на Сталин в СССР България пое курс към облекчаване на режима, докато поддръжниците на Сталин загубиха абсолютната си власт.
През 1971 г. в страната е приета нова конституция. В него се посочва, че от този момент нататък всички органи в България трябва да бъдат подчинени на решенията на Държавния съвет. В края на 70-те години започва кампания срещу етнически турци, които живеят в България:
- Изключете турските вестници;
- Телевизионни и радиопредавания, излъчвани на турски език;
- Турците били принудени да променят своите етнически фамилни имена на български.
Тази кампания засегна около 800 000 турци, които са живели в България. През 1986 г. лидерът на страната Живков се опита да извърши някои реформи, за да обезвреди политическата ситуация в страната.
България след 1990 г., реформа и политически промени
През 1989 г. Живков е отстранен от поста си в резултат на безкръвен преврат. Новият лидер на Българската комунистическа партия Петър Младенов бе предложен за държавен глава. Опозицията незабавно се засили и започна да настоява за провеждане на свободни избори за временния парламент. Правителството бе принудено да се съгласи и на 10 и 17 юни 1990 г. в България бяха проведени избори за Великото народно събрание. Този орган служи като парламент.
На 1 август 1990 г. в страната се проведоха косвени президентски избори, в резултат на които бе избран лидерът на Съюза на демократичните сили Желю Желев. През 1990 г. президентът е избран за председател на Народна република България, въпреки че функциите му са подобни на тези на президента. През 1992 г. се проведоха преки президентски избори, в които спечели Желю Желев. Нови избори бяха проведени в съответствие с новата българска конституция, която прокламира парламентарната демокрация в България.
Образуваният парламент е изправен пред много трудности:
- Никоя от съществуващите партии по това време не би могла да сформира правителство;
- Нямаше възможност за провеждане на дълбоки икономически реформи;
- Различни политически сили в държавата само се намесваха.
Всичко това доведе до факта, че през 1994 г. парламентът е разпуснат и не е успял да сформира ново правителство. Съюзът на демократичните сили (ВДС) на фона на общото недоволство на българското население успя да започне мащабна антикомунистическа кампания. Това доведе до факта, че през 1996 г. започнаха антиправителствените протести в страната. След това правителството беше принудено да подаде оставка.
След оставката на правителството, лидерът на ВДС Петър Стоянов стана президент на България. Неговата партия спечели парламентарните избори през 1997 година. През 1999 г. правителството обяви завършването на преходния период в България. През това време в икономиката на страната настъпиха следните промени:
- Е приватизирана;
- Нерентабилните предприятия бяха затворени;
- Повишена безработица в страната.
До 2001 г. безработицата в страната достигна 19% от общото население в трудоспособна възраст. През същата година партията на Симеон II спечели парламентарните избори. Това движение е създадено от привърженици на цар Симеон II, които се завръщат в родината си. В този случай бившият крал няма да съживи монархията.
През 2004 г. България е приета в НАТО, а през 2007 г. - към Европейския съюз. Независимо от факта, че след присъединяването на страната към Европейския съюз има някои подобрения в икономическата ситуация, България все още има много нисък жизнен стандарт.
Конкретни различия между изпълнителната власт в България
Най-висшият изпълнителен орган в България е Министерският съвет. Той се състои от следните членове:
- Председател на министъра;
- Няколко заместник-председатели;
- Министрите.
Министър-председателят координира действията на правителството и е лично отговорен за това. Освен това неговата задача включва назначаването и освобождаването на заместник-министри.
Кандидатът за министри-председатели, който се препоръчва на президента на България от парламентарната група, получила мнозинството от гласовете, е инструктиран от държавния глава да подготви правителство. След това Народното събрание трябва да одобри действащия министър-председател. Ако няма споразумение за сформирането на правителство, президентът може да назначи правителствена служба. В същото време Народното събрание е разпуснато, а ръководителят на републиката назначава нови избори.
Министерският съвет изпълнява функциите си в съответствие с Конституцията на страната:
- Прилагане на вътрешната и външната политика на държавата;
- Да гарантира националната сигурност;
- Осигуряване на вътрешен ред;
- Да организира целесъобразно използване на държавната собственост;
- Управление на разпределението на държавния бюджет.
Освен това Министерският съвет може да одобрява международни договори, ако това е предвидено в закон.
Статутът и задълженията на президента на България, списъкът на държавните глави от 1992 година
Основното право на президента на България, което той може да използва, е възможността да наложи вето върху решенията на Народното събрание. При этом члены собрания всё равно могут настоять на своём варианте, так как глава государства может отклонять решение только 3 раза. В четвёртый раз решение будет принято, несмотря на мнение и распоряжения президента.
Ещё одной ключевой особенностью института президентства в Болгарии является то, что Национальная служба разведки подчиняется именно ему.
Президенты в Болгарии появились только в 1992 году. Их список выглядит следующим образом:
- 1992-1997 год - Желю Желев. Фактически правил с 1990 года, только изначально был председателем. В 1992 году был переизбран в качестве президента. В этом же году прошла его инаугурация;
- 1997-2002 год - Петр Стоянов. При нём Болгария предоставила свои территории для военных сил НАТО, когда они напали на Югославию;
- 2002-2012 год - Георгий Пырванов. Он смог пробыть на этом посту два срока подряд;
- 2012-2017 год - Росен Плевнелиев. Как бизнесмен постоянно оказывал поддержку предпринимателям, старался уменьшить налоги. Не стал баллотироваться на второй срок.
В настоящее время президентом Болгарии является Румен Радиев, который был избран в 2018 году.
Резиденция и приёмная президента Болгарии расположена в самом центре Софии, на бульваре Царя-освободителя. Это здание было построено в 1956 году для министерства электрификации. Потом там размещался Государственный Совет, а после этого здание отдали президенту. У главного входа в резиденцию круглосуточно дежурит почётный караул.
