Президентът на Пакистан се избира за срок от 5 години, съгласно Конституцията на страната. Главата на правителството се избира по един напълно традиционен начин: той се избира от специална избирателна колегия, съставена от членове на Сената, депутати от Народното събрание и членове на парламента в четири провинции. Един човек може да председателства Пакистан за два последователни мандата, но не повече. Законодателството на страната предвижда процедура за импийчмънт, която завършва с оставката на държавния глава. За тази цел 2/3 от парламента трябва да гласуват против лидера на страната.
Що се отнася до статута на президента, според традициите, установени от 1947 г., когато Индия е разделена на две държави, реалната власт в страната принадлежи на министър-председателя, въпреки че държавният глава е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Пакистан.
Кратка история на държавата преди завладяването на региона от британските войски
През IV в. Пр. Хр. Войските на Александър Велики нахлуват на територията на съвременния Пакистан и Индия. Местните жители, водени от крал Пором, дадоха на завоевателите битка, но загубени. След това страната станала част от империята на Александър Велики. След това страната е завладяна няколко пъти и смени владетелите си:
- След разпадането на Македонската империя, страната станала част от империята на Мауриан;
- Тогава териториите на съвременния Пакистан са завладени от гърците, които основават индо-гръцкото царство. Продължи до 10 година. д;
- Постепенно скитите свалили гърците и завладели териториите на Индия и Пакистан, създавайки индо-скитското царство. Продължи до 400 г.;
- Едновременно с последното царство, Кушанското царство съществувало на територията на северна Индия;
- След това, Сасанидската империя, Ефталитите и Гупта се бориха за власт в региона.
До началото на VIII век всички завоеватели постепенно се асимилират с местното население. През 8 век ислямът започва да се разпространява на териториите на съвременния Пакистан, който е донесен от воините на известния арабски командир Ибн Касим. С течение на времето той завладял цялата територия на съвременния южен Пакистан, който станал част от Арабския халифат. За разлика от други завоеватели, арабите активно разпространяват исляма в окупираните територии.
През XI век Махмуд от Газнави, падишахът от династията Газнавид, прави повече от 17 завоевания в северна Индия, разширявайки границите на своето царство. След 100 години град Лахор станал център на султаната на Гуридите, който постепенно завладял централните райони на Индия. След известно време е създаден Делхи султанат. През XVI век цялата територия на съвременния Пакистан е влязла в империята на Великите Могили. Пашут-суридите непрекъснато воюваха срещу тях, които искаха да завземат властта в региона. Към 18-ти век на територията на Индия и Пакистан възникват мощни феодални държави:
- В Пенджаб;
- Синд;
- Балучистан.
Най-големите по това време правомощия бяха империята на Дуррани и сикската държава. През XIX век цялата територия на съвременния Пакистан е била завладяна от британските войски, след което става част от Британска Индия.
Доминиране на Пакистан и развитието на Ислямската република до 1990 година
През юли 1947 г. британският парламент прие указ за независимостта на Индия, чиято основна цел е да раздели страната на Пакистан и Индия. Името "Пакистан" въплъщава духа на мюсюлманското население в региона, защото "Паки" означава истинско или чисто. Бангладеш влезе в Пакистан, но Кашмир попадна под властта на Индия, тъй като махараджа Хари Сингх, хиндуист, управлявал там. Въпреки това около 77% от субектите на махараджата са мюсюлмани. Те се възпротивили срещу своя владетел, в резултат на което те формирали Свободната държава Кашмир, която станала част от Пакистан. Основната задача на Индия беше завръщането на териториите на Кашмир, така че конфликтът избухна до 1949 г., наречен Първата индо-пакистанска война.
Първият владетел на Пакистан е Мохамед Али Джин, генерал-губернатор. След като пое тази длъжност през 1947 г., Джинна умира година по-късно от туберкулоза и рак на белите дробове. Следващият владетел на Пакистан беше генерал-губернатор Хавайа Назимунджин. Той управляваше страната до 1951 г., когато Пакистан обяви своята независимост от Британската корона. Третият генерал-губернатор на Пакистан беше Гулам Мухаммад. Въпреки обявяването на независимостта на страната, Обединеното кралство все още го управлява. Защитниците на независимостта се опитаха да променят тази ситуация:
- Събрано бе Учредителното събрание, което трябвало да разработи собствен алгоритъм за управление на държавата;
- През 1954 г. събранието е разпуснато, тъй като британците не се нуждаят от независим Пакистан. Официалната причина за разпускането е заплахата от индийски сепаратисти, които действат в източната част на страната;
- През 1955 г. е свикано Второ учредително събрание, което е могло да освободи страната от влиянието на Великобритания.
През 1956 г. Пакистан става напълно независима държава. Той станал известен като Ислямска република Пакистан. Първият президент на новата държава беше Искандер Мирза, чието откриване се състоя през 1956 година. Статутът на държавния глава остава същият като този на генерал-губернатора, само името на позицията се променя.
Първият президент на страната беше отличен политик. По негова заповед той се опитал да балансира баланса на политическите сили в страната. За да намали влиянието на Мюсюлманската лига, той създаде Републиканската партия на Пакистан. Тъй като държавният глава добре познаваше силата на религиозните лидери в страната, той се опита да намали влиянието им върху политическата ситуация. През 1958 г. Искандер Мирза премахва Конституцията от 1956 г. и разпуска парламента. В същото време той назначи Паштун Мохамед Аюб Хан за главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Но той извърши военен преврат и принуди президента да напусне страната.
След като се обяви за нов държавен глава, Аюб Хан прекрати дейността на различни политически партии и започна създаването на Конституцията от 1962 г., в която силата на президента беше значително укрепена. През 1969 г. Аюб Хан е принуден да подаде оставка, тъй като не може повече да контролира положението в страната поради продължително и сериозно заболяване. По време на управлението на този лидер в страната настъпи втората индо-пакистанска война.
През 1969 г. председателството е заето от друг пакистански генерал Яхя хан. За разлика от останалите пакистански управници, генералът не искаше дълго време да заема президентската длъжност. Още през 1970 г. той започва да търси възможност да прехвърли правомощията си на друго лице. Яхя хан представи своята версия на временната конституция на правителството, а през 1970 г. в Пакистан бяха проведени първите общи избори. Президентът непрекъснато се стремеше да разрешава проблемите в държавата мирно, но в крайна сметка това доведе до политическо разделение и третата индо-пакистанска война. След като пакистанските войски бяха победени, Яхя хан, свален през 1971 г., бе признат за виновен.
Следващият държавен глава беше Зулфикар Али Бхуто. Произведено за страната, както следва:
- Отпадна от Пакистан от членството на Британската общност;
- Съгласиха се с Индира Ганди за изтеглянето на индийските войски от границата;
- През 1973 г. е приета нова конституция;
- Той направи властта на президента на Пакистан чисто формална, след което той веднага зае поста министър-председател, който имаше реална власт в страната.
През 1977 г. в страната се провежда военен преврат, в резултат на който на власт идва Мохамед Зия-у-Хак. Той обвини предишния министър-председател в убийствата на политическите си опоненти и го постави под съд, който реши да екзекутира Зълфикар Бхуто. Зия-ул-Хак е привърженик на ислямизацията на Пакистан, като в същото време се опитва да изгради политически отношения със Съединените американски щати. Съветско-афганистанската война ускори процеса на сближаване на страната със САЩ, тъй като Пакистан беше на страната на Афганистан срещу СССР. През 1988 г. президентът на страната е убит в самолетна катастрофа. Някои смятат, че Съветският съюз е пряко свързан с него.
Следващият държавен глава е Гулам Исхак Хан, който преди това е бил председател на Сената. С него Пакистан постигна следните успехи:
- Налице е демократизация на обществото;
- Опозицията е получила много права и възможности да повлияе на политическата ситуация в страната;
- Нормализирани отношения с Индия.
Имаше и негативни промени в Пакистан. Например корупцията на правителствено ниво беше отворена. От инвеститорите поискаха 10% от сделките, заради което хората получиха правителствения прякор "правителството десет процента". През 1990 г. президентът бил принуден да освободи цялото правителство. Самият той напуска президентството през 1993 г., тъй като не може да намери общ език с новото правителство.
Президентите на Пакистан през 90-те и през XXI век
През 1993 г. Фарук Легари стана президент на Пакистан. Премиерът с него бе Беназир Бхуто. Под нея корупцията в Пакистан достигна безпрецедентни висоти. През 1996 г. президентът бил принуден да освободи Бхуто от поста си, като в същото време разпусна цялото правителство. Следващият премиер е Шариф, който веднага започва да се бие с президента Легари. Той прие изменения в Конституцията, благодарение на които ръководителят на Пакистан загуби правото си да уволни правителството.
Въпреки всички реформи, предприети от държавния глава, Легари бе принуден да подаде оставка през 1997 г. Следващият президент на страната е Рафик Таар, който остава на поста си до 2001 година. Новият президент не беше обременен с отговорности, тъй като цялата власт беше концентрирана в ръцете на премиера Шариф. Опасявайки се за позицията си, премиерът освободи командира на армията Мушараф, който имаше голяма власт в армейските кръгове. В резултат на това военните реагираха незабавно и извършиха преврат в страната. Премиерът бе арестуван по заповед на президента и осъден на доживотен затвор. Въпреки това, благодарение на подкуп, тази мярка за наказание скоро бе заменена от експулсиране в Саудитска Арабия.
Президентите на Пакистан през 21 век
Первез Мушараф (царуващ 2001-2008) бе избран за президент на Пакистан за два последователни мандата. Новият държавен глава обеща на хората да сложат край на корупцията, която той се опита да постигне. Властта на президента се основаваше на факта, че той е едновременно главата на въоръжените сили. На вторите избори през 2007 г. Върховният съд отказа да признае Машарраф за президент, освен ако не подаде оставка като главнокомандващ на армията. Поради това държавният глава трябваше да напусне военната служба през същата година, на базата на бунтове в страната. През 2008 г. е принуден доброволно да подаде оставка.
Следващият глава на Пакистан беше Асиф Али Зардари. Той се произнесе от 2008 до 2013 г. След избирането му в страната се случиха следните важни събития:
- Обеща се преход към парламентарна република, като се намали ролята на президента в правителството;
- Зардари официално отрече, че Пакистан подпомага ислямски терористи, което е причинило отрицателна реакция на Ал Кайда;
- Наваз Шариф се опитал да повдигне бунт срещу държавния глава, но беше жестоко потиснат;
- През 2011 г. терорист № 1 на Осама бин Ладен бе ликвидиран в Пакистан, което влоши отношенията със САЩ.
За да се предпази от евентуални митинги и протести, президентът издаде закон, според който всеки шега, обида или анекдот за държавния глава е престъпление, което се наказва с до 14 години затвор.
Понастоящем президентът на Пакистан е Мамнун Хюсеин, който заема този пост от 2013 г. насам.
Конституционните особености на Пакистан, задълженията на президента на страната
В момента Пакистан е федерална република от президентско-парламентарен тип. Основният закон на страната е Конституцията от 1973 г., според която Пакистан е ислямска република. Само мюсюлманин, който е на 45 години, може да бъде президент на страната. Въпреки че държавният глава има много правомощия, основният човек, който участва в управлението, трябва да бъде министър-председателят, който е глава на правителството. Избран от министър-председател в парламента.
От 1979 до 1985 г. Конституцията на Пакистан е прекъсната. През 1985 г. беше издадено друго изменение, след което Конституцията беше възобновена. Той бе преразгледан, в резултат на което президентът получи следните права:
- Държавният глава стана върховен главнокомандващ на въоръжените сили, ръководител на изпълнителната власт, пряка част от законодателната власт;
- Зависимостта на президента от премиерите е изчезнала;
- Ръководителят на Пакистан успя да разпусне долната камара на парламента, да назначи нови специални избори;
- Провеждане на референдуми;
- Назначава и одобрява кандидати за висши военни постове в страната.
В тази форма Конституцията работи до 1997 г., след което е прието ново изменение, което до голяма степен отрича изменението от 1985 г. Президентът отново загуби разширените си правомощия и премиерът отново стана ключова фигура в държавата.
През 2003 г. в съответствие с президентски указ е приета 17-та поправка на Конституцията на Пакистан. След това държавният глава отново получи редица правомощия, взети от него през 1997 година. Сега всички изменения в Конституцията на страната трябва да се приемат по следния алгоритъм:
- Инициаторът може да бъде всяка от камарите на парламента;
- За целта трябва да гласуват 2/3 от депутатите в камарата;
- След това изменението се изпраща в другата камара на парламента, където също трябва да получи одобрение от 2/3 от депутатите;
- След това законопроектът се изпраща за подпис на президента, който може да го допълни или откаже да го подпише.
Така понастоящем държавният глава оказва голямо влияние на политическата сцена, както в страната, така и в чужбина.
Ролята на военните и силите за сигурност в управлението на Пакистан
Въз основа на ситуациите, които се случиха в края на ХХ и началото на ХХІ век, може да се види, че военният елит оказва голямо влияние върху държавната политика. Армията е в състояние да извърши военен преврат в страната за кратък период от време, който вече беше многократно демонстриран. Командирите на пакистанските въоръжени сили станаха президенти 4 пъти:
- През 1958 г. генерал Аюб Хан дойде на власт;
- През 1969 г. той връчва юздите на своя предшественик генерал Яхия хан;
- През 1977 г., благодарение на военния преврат, генерал Зия-ул-Хак стана президент;
- През 1999 г. на власт дойде генерал Мушараф.
Военното правителство разправяше остро с опозицията и властта на Пакистан с железен юмрук. Досега военният елит има огромно влияние в региона, тъй като армията може да диктува условията си от силна позиция. В допълнение към въоръжените сили, следните специални служби и сили оказват влияние върху страната:
- Обединено военно разузнаване;
- Военно разузнаване;
- Федерална разследваща агенция;
- Министерство на вътрешните работи.
Полицията и другите паравоенни формирования също могат да повлияят на политическата ситуация в страната.
Ролята на религиозните лидери в управлението на ислямската държава Пакистан
Според Конституцията ислямът е държавна религия на Пакистан. Държавата трябва да осигури на всички свои граждани необходимите условия за спазване на всички основни принципи на религията. Също така в конституцията на страната е предвидено в закона, че Пакистан е длъжен да поддържа братски и приятелски отношения с други страни от мюсюлманския свят. Това е причината за агресията на Ал Кайда срещу президента Зардари, който не подкрепя ислямските терористи.
Всички закони, приети от президента и парламента, трябва да отговарят на предписанията на исляма. Това е залегнало и в конституцията на страната. Изпълнението на тези изисквания се следи от специален Съвет на ислямската идеология. Участие религиозных деятелей ислама в политике государства отражается через огромное количество различных религиозных партий и организаций, которые существуют в стране.
Около 3/4 всех мусульман, проживающих на территориях Пакистана, являются представителями суннизма ханафитского толка. Около 20% жителей являются шиитами. Менее 4% местных граждан являются ахмадийцами, они не причислены к мусульманам. Когда к власти в Пакистане пришёл генерал Зия-уль-Хака, он решил подвергнуть исламизации все сферы гражданского общества. Таким образом, президент боролся с оппозицией.
Резиденция президента Пакистана
В настоящее время официальной резиденцией главы страны является Айван-е-Садр. Данное здание расположено недалеко от парламента Пакистана. Строительство резиденции было завершено в 1988 году, когда главой государства был Гулам Исхак Хан. Президент Первез Мушарраф не использовал резиденцию по назначению, так как он располагался в Доме Армии, а вот Асиф Али Зардари переехал в Айван-е-Садр ещё до своей инаугурации. Там же была расположена приёмная президента. Во время волнений и антиправительственных восстаний здание практически не пострадало.
