Световната здравна организация е създадена от Организацията на обединените нации през 1948 г. за решаване на международните въпроси на общественото здраве и здравето на населението на света. Днес тя има 193 държави-членки. Седалището на СЗО е в Женева.
СЗО разработва планове, последвани от изследвания в областта на здравеопазването, установяване на норми и стандарти, както и наблюдава ситуацията в областта на здравеопазването, като оценява динамиката на нейните промени. Като част от СЗО има предимно държави-членки на системата на ООН, но според Хартата могат да бъдат приети и държави извън ООН.
История на Световната здравна организация
Първият орган, който организира международното сътрудничество по тези въпроси, се нарича Константинополски висш здравен съвет, който го сформира през 1839 година. Той трябваше да контролира чужди кораби в местните пристанища и да провежда антиепидемични мерки, които да предотвратят разпространението на холера и чума. По-късно подобни организации създадоха Мароко и Египет.
През 1851 г. 12 държави, включително Русия, взеха участие в Париж на I Международна санитарна конференция. След срещата бе взето решение за приемане на Международната санитарна конвенция, която би помогнала да се определи морската карантина в Средиземно море. Резултатите обаче бяха постигнати едва в края на XIX век.
С началото на 20-ти век са създадени още две междуправителствени здравни организации, наречени Панамериканско санитарно бюро и Обществено европейско бюро по хигиена. Те разпространяват предимно информация по общи медицински въпроси (особено инфекциозни болести). През 1923 г. Международната организация по здравеопазване към Лигата на народите в Женева започва да функционира, а през 1946 г. в Ню Йорк на Международната конференция по здравна защита е решено да създаде СЗО. Хартата на тази организация е ратифицирана през април 1948 г., а от този ден 7 април става Световен ден на здравето.
Дейности на СЗО и нейната роля в света
Задачите, които са в центъра на вниманието и са решени от организацията, включват много. Сред най-важните са:
- Намаляване на здравната, социалната и икономическата тежест на инфекциозните болести (например подпомагане на страните в региона на Югоизточна Азия);
- Провеждане на борбата срещу ХИВ / СПИН, туберкулоза и малария (по програмата за ликвидиране на малария), елиминиране на едрата шарка в света;
- Предотвратяване и намаляване на разпространението на болести, увреждания и ранни смъртни случаи, причинени от хронични незаразни болести, психични разстройства, насилие, наранявания и зрителни увреждания;
- Намаляване на заболеваемостта и смъртността и подобряване на здравето през най-важните етапи от живота, заедно с бременността, раждането, неонаталния период, детството и юношеството, както и подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве и насърчаване на активен и здравословен начин на живот в напреднала възраст за всички хора;
- Намаляване на здравните последици от извънредни ситуации, природни бедствия, кризи и конфликти и минимизиране на техните социални и икономически въздействия;
- Насърчаване на здравето и развитието и предотвратяване или намаляване на рисковете за здравето, свързани с тютюнопушенето, контрола на тютюнопушенето, алкохола, наркотиците и други психоактивни вещества, нездравословна диета, физическа неактивност и опасен секс;
- Въздействие чрез политически интервенции, проекти на СЗО и научни програми, които имат за цел да засилят справедливото здраве и да се съсредоточат върху хора с ниска енергийна ефективност, подходи, основани на пола и права;
- Подобряване на първичните превантивни мерки и въздействието върху управлението на обществената политика във всички сектори, за да се повлияят основните причини за рисковете за здравето, свързани с околната среда;
- Подобряване на храненето, безопасността на храните и безопасността на храните през целия живот и поддържане на общественото здраве и националното здраве и устойчиво развитие;
- Подобряване на ефективността на здравните услуги чрез подобряване на лидерството, финансирането, персонала и управлението на СЗО с надеждни и достъпни доказателства и резултати от научни изследвания.
Основни функции на Световната здравна организация
За да постигне своите цели, СЗО изпълнява следните основни функции:
- Осигуряване на лидерска роля по въпроси, които са от решаващо значение за здравето, и изграждане на партньорства и сътрудничество на места, където ще се изискват колективни действия;
- Разработване на научноизследователски програми и стимулиране на такси, разработване и разпространение на безценни знания;
- Създаване на стандарти и стандарти, съдействие за тяхното спазване и провеждане на подходящ контрол;
- Свързване на етични концепции с концепции за разработване на политики, основани на доказателства;
- Осигуряване на техническо оборудване, активиране на промени и изграждане на устойчив институционален капацитет;
- Контрол върху обстоятелствата в областта на здравеопазването и оценка на динамиката на неговите промени.
Тези основни цели и функции, както и други глобални задължения, се разглеждат в повечето от тези подчинени на генералния директор на СЗО. Освен това здравната политика е отразена в Общата работна програма. Тук може да се получи и информация за здравеопазването, основна информация за структурата на работните програми в цялата организация, бюджет, ресурси, публикации на участващите страни, програми и проекти, насоки и резултати.
Програма на СЗО: ключови моменти
Световната здравна организация работи в постоянно нарастващи и бързо променящи се обстоятелства. Дейностите по обществено здравеопазване нямат ясни граници и се отнасят до много други сектори, които влияят върху потенциала и резултатите във връзка със здравето. За справяне с предизвикателствата, пред които е изправена Организацията, работната програма на СЗО се използва в шест области: две задачи в сектора на здравеопазването, две стратегически нужди и два оперативни подхода.
Програмата е:
- В насърчаването на развитието;
- За укрепване на здравната сигурност;
- За укрепване на здравните системи;
- При използването на резултатите от научни изследвания, информация и фактическа информация;
- За укрепване на партньорствата;
- В подобряването на резултатите от дейностите.
Управляващите органи на СЗО
Световната здравна асамблея е върховен орган на Световната здравна организация, която отговаря за вземането на решения. Нейните годишни сесии, в които участват повечето делегации от всички държави-членки на организацията, се провеждат по правило в Женева, Швейцария. Здравната асамблея дефинира основните насоки на политиката в дейностите на Световната здравна организация. Здравната асамблея назначава генералния директор, който наблюдава финансовите политики на Организацията, както и преглежда и одобрява проектобюджетите на програмите. Освен това той разглежда докладите, издадени от Изпълнителния съвет.
В изпълнителния комитет има 34 членове, които са технически квалифицирани здравни специалисти, избрани за тригодишен мандат. На главната сесия на комисията, проведена през януари, дневният ред се съгласува преди предстоящата сесия на здравната асамблея и приемането на резолюции за Асамблеята. Докато на друга, по-кратка сесия, проведена през май, те се занимават с въпроси, свързани с администрацията. Основните функции на Комитета са изпълнението на приетите от Асамблеята решения и политики, предоставянето на консултативна помощ и общата подкрепа на нейните дейности.
Секретариатът на Световната здравна организация има около 8000 експерти не само от здравния сектор, но и от други области. Освен това тя включва и други служители, работещи с срочни договори в централата, всички регионални директори на регионалния офис на СЗО и някои други държави. Организацията се ръководи от генерален директор, назначен от Асамблеята и представляван от Изпълнителния комитет.
Само наличието на активност - активна, конструктивна и последователна в полза на цялото човечество - може да помогне на всички хора да останат винаги в здраве и щастие. Това е доктрината на Световната здравна организация, която може да бъде разбираема и достъпна за всички. За да изпълни всички задачи, възложени на Организацията, тя ще предприеме съвместни усилия, които всички правителства и всички народи ще могат да направят.
